— О, не. Господи, не е това — протестирам възмутено аз.
— Ще те помоля да не разказваш на никого. Правя го единствено заради Айрис, за да не й причинявам мъка. А и не искам нови неприятности със сина й — обяснява притеснен той.
— Разбира се, че няма да кажа нито дума — обещавам аз. Пресягам се през масата и стискам ръката му. — Съжалявам, Ърни.
— Знам.
Поглеждам стария човек. Шокирана съм. Напълно шокирана. Никога досега не бях чувала по-ужасна история. Просто не знам какво да кажа. Слисана съм.
— Няма ли да ядеш повече, миличка? — Розовобузестата сервитьорка е застанала до мен и ме наблюдава любопитно.
Поглеждам обяда си. Рибата и картофките са изстинали, а аз почти не съм хапнала. Пюрето не прилича на нищо. След всичко, което чух, напълно забравих, че съм гладна.
— Ъъъ, не… благодаря — успявам да изпелтеча аз. — Загубих апетит.
В този момент кафенето ми се струва тясно, задушно, усещам пристъп на клаустрофобия и нямам търпение да си тръгна. Мислите ми са в пълен хаос. Просто не знам какво да кажа.
Измрънквам някакво извинение към Ърни, оставям пари на масата и изскачам навън. Кучешки студ е. Поемам си въздух няколко пъти и се опитвам да прочистя мислите си. Само че те непрекъснато се връщат към Спайк. Невероятно е колко много го мразя. Едва ли някога съм мразила друг човек повече.
Шестнайсета глава
След вечеря екскурзоводката ни е планирала „Тематични разговори за Джейн Остин“, но аз пропуснах „събитието“ и си легнах. От една страна, едва държах очите си отворени и дори не стигнах до десерта, от друга, защото започвам да разбирам, че макар да съм страхотен фен на Джейн Остин, има фенове и фенове.
Подпирам се на възглавницата си и започвам да чета. По-точно казано, въобразявам си, че чета, истината е, че зяпам страницата и не спирам да мисля за днешния следобед. Тайната на Ърни направо ме разби и все още не мога да повярвам.
Спайк да набие Ърни!
Как е възможно да е такъв кретен и да постъпи така долно със симпатичния възрастен човечец, който не може да се защити?
Колкото повече мисля, толкова повече нещата се връзват. Спомням си как Спайк реагира, когато видя Ърни за пръв път, спомням си и странното държание на Мейв след интервюто със Спайк… Знам, че Спайк има гаден характер, защото го чух да крещи на приятелката си още първия ден на паркинга. Но чак да удари човек и да му счупи носа? И то единствено защото въпросният човек е бил влюбен в майка му.
Господи, та това е отвратително. Той е същият като негодниците в книгите. Все едно, че се бе разиграла велика шекспирова трагедия. Представяте ли си, Айрис и досега е убедена, че Ърни я е изоставил, а той я е обичал и я е защитил, като не й е позволил да научи истината за сина си.
Очите ми парят от сълзи. Толкова е тъжно. Идва ми да ревна с глас.
Може и да ревна, след като прасна един на Спайк. Обзета от заслепяващ гняв, аз си поемам дълбоко въздух. Успокой се, Емили, просто се успокой. Обещах на Ърни да не издавам пред Спайк, че знам какво се е случило. Затова по време на вечеря се държа любезно, сърдечно, усмихвам се на смешките му и подавам соса. Господи, колко ми е трудно. Можете да ми повярвате, че едва се сдържах да не излея горещия сос върху тениската му. Накрая все пак устоях. Докога ли ще ми стигнат силите?
Потискам изкушението да скоча от леглото, да отида до другия край на коридора в стаята на Спайк и да го лепна за стената, както става във филмите, където доброто ченге сгащва мръсника. Грабвам „Гордост и предразсъдъци“ с надеждата четенето да ме успокои. Това ми напомня, че утре трябва да пусна имейл на господин Макензи и да му съобщя, че са ни докарали дефектна пратка. След като се върнах от катедралата Уинчестър, проверих внимателно, за да съм сигурна, че празните страници не са ми се привидели, но те все още си бяха празни. Очевидно е станала грешка при печата. Добре че забелязах, мисля си аз.
Всъщност забеляза я господин Дарси, по-точно казано, тайнственият мъж, който се нарича господин Дарси. Ето го отново. Представям си го. Той е висок, мургав и невероятно готин. Умът ми веднага препуска към вчера следобед, когато седях на пейката пред катедралата. Чувам гласа му, усещам аромата на парфюма му, усещам топлината на тялото му. Сега вече съм спокойна, хормоните ми не вилнеят и случката ми се струва сюрреалистична, макар да не мога да си спомня някога да ми се е случвало нещо по-истинско.