Стомахът ми се свива. Някаква жена е със същата рокля и е застанала точно пред мен! Изглежда значително по-добре! Напълно съсипана въздъхвам и отпускам и корема, и раменете. Забелязвам, че тя прави абсолютно същото. Я, странно. Тя…
Чакай малко.
Завъртам се и по лицето ми се разлива широка усмивка.
Та това съм аз. Това е моето отражение!
Не мога да повярвам. Направо не мога. Възхитена съм от отражението си. Та аз изглеждам страхотно. Ако бях на „Оскар“-ите или нещо подобно, нямаше да изглеждам по-зле. Завъртам се отново и платът прошумолява. Чувствам се като принцеса в такава рокля. Стела се оказва права. Как съм могла толкова години да ходя с военни панталони от „Гап“ и тениски? Стягам се отново и се поклащам.
Роклята прошумолява…
— Шампанско, госпожо?
До мен е застанал сервитьор със сребърен поднос с чаши шампанско.
— Ъъъ… чудесно — отвръщам аз, спирам да се връткам и се изчервявам. Посягам към чаша с огромно удоволствие. Тази вечер не би трябвало да пия много, не и след онази нощ в пъба заедно с Кат, но една чашка не е нищо. Тъкмо ще ме поуспокои. Вратата на балната зала е отворена, пристъпвам навътре и отпивам.
След тази чаша минавам на вода.
Двайсет и първа глава
Това им е проблемът на обещанията, никой не ги спазва.
Едва допила първата чаша, и друга се появява в ръката ми, но аз не обръщам особено внимание, защото си говоря с Мейв, която се е настанила в един ъгъл заедно с Рупинда и Хилъри. Облечена е в семпла синя памучна рокля и от време на време скръства ръце пред гърдите си, сякаш се опитва да се скрие зад тях. Тази вечер ми се струва по-спокойна и не чак толкова напрегната.
— Каква красива рокля! Цветът много ти отива.
Вдигам поглед. Госпожица Сотин е застанала до нас. Облечена е в типична бална рокля и ми се усмихва одобрително.
— Подчертава цвета на очите ти.
— Много благодаря — усмихвам се доволно аз. — Една приятелка ми я купи за коледен подарък.
— Чудесно — усмихва се тя и очите й искрят, докато ме оглежда. — Сигурна съм, че ще имаш огромен успех с господата тази вечер.
— Не си търся партньор — бързам да я уверя аз.
Тя ме поглежда възмутена.
— Глупости — срязва ме тя. — Ще цитирам Джейн Остин. И на вас ще кажа, както съм казвала често преди, подходящият за вас мъж ще се появи.
Колко точно казано. Сещам се веднага за господин Дарси. Потръпвам веднага, щом си помисля за него.
— Как да позная подходящия мъж? — питам с усмивка аз.
Тя ме поглежда с лешниковите си очи и стиска ръката ми.
— Когато срещнеш човек, по-изключителен от останалите, които познаваш, ще разбереш. Той ще те обича всеотдайно. Ще бъде привлечен от теб толкова силно, сякаш никога досега не е обичал.
— Леле! Звучи страхотно.
Изчервявам се.
— Не бива да забравяш, че подходящият мъж може и да не е такъв, какъвто очакваш — предупреждава ме мъдро тя и за момент имам чувството, че говори за господин Дарси. Все едно го познава. Това, разбира се, е невъзможно. — Не забравяй, не позволявай на гордостта и предразсъдъците да застават на пътя на любовта ти — завършва тя и се усмихва тъжно.
— Глупости! — прекъсва ни гърмящ глас. — Ако питате мен, любовта е прекалено прехвалена.
Обръщам се и забелязвам Роуз, облечена в яркозелена рокля, обсипана с пайети, и ръкавици до лактите в същия цвят.
— Много добре знам какво говоря, женила съм се повече пъти, отколкото ми се иска да си спомня.
— Здравей, Роуз — поздравяват в един глас Рупинда и Хилъри, споглеждат се и решават, че е настъпил моментът да отидат до тоалетната.
— Каква прекрасна рокля — възкликва Мейв, ококорена към внушителното деколте на Роуз, подчертано от искрящи диаманти.
— Наистина изглеждаш великолепно — обаждам се разсеяно аз, все още замислена над думите на госпожица Сотин.
— Глупости! Аз съм невидима — сумти Роуз. — Вече никой не ме забелязва. Нито сервитьори, нито таксиметрови шофьори, нито продавачки…
За пръв път забелязвам, че стиска между пръстите си цигаре и изпуска съвършено кръгче, което може да се постигне единствено с години практика.
— Никой не обръща внимание на бабичка като мен.
Можете да ми вярвате, че човек по-скоро би пропуснал маймуна, която танцува степ, но Роуз няма начин да остане незабелязана.
— Я стига — протестирам аз. — Ти си винаги в центъра на вниманието.
— Винаги — повтаря след мен Мейв и аз забелязвам отново познатата ми тъга. Не за пръв път ми се иска да споделя с нея какво ми довери Ърни. Не знам какви лъжи й е наприказвал Спайк, но е по-добре, ако тя знае истината. Не трябва ли да й обясня, за да разбере истината. Не мога. Обещах на Ърни.