Само че господин Дарси не се усмихва, остава все така сериозен.
— Страхувах се, че заради закъснението си ще се наложи да ви открадна от друг.
Пред погледа ми е все още Спайк, лепнал „Блекбъри“-то на ухото си. Да ме открадне ли! Спайк не би забелязал дори някой да ме отвлечеше изпод носа му.
— Не се притеснявай. Цялата съм твоя — шегувам се аз.
Господин Дарси ми се струва стреснат.
— Наистина ли? — отвръща той и аз разбирам, че е приел думите ми буквално.
— Така се казва — бързам да обясня аз. — Нещо като шега е — опитвам се да обясня.
— Ясно — кима господин Дарси, въпреки че не съм сигурна дали наистина разбира, но вече не ми се мисли по този въпрос, защото очите му пробягват по тялото ми и сърцето ми започва да бие като лудо. Леле! Първо един ме пренебрегва напълно, а сега се радвам на пълното внимание на друг. А този просто не може да откъсне очи от мен. Невероятно ласкателно е. Просто не съм свикнала с такова отношение.
Но можеш лесно да свикнеш, Емили.
И двамата млъкваме. Тъй като нямам напитка, започвам да въртя кичури коса.
— Много мило — отвръщам след малко аз.
Мило ли? Мило ли казах току-що?
— Да, наистина — кима господин Дарси и продължава да ме гледа сериозно.
Разговорът ни отново замира и тъй като не знам какво да кажа, обръщам поглед към мастиленосинята тъмнина. Нова година е и в далечината забелязвам трепкащите светлинки на някоя коледна елха, в друга къща има парти. Потропвам с пръсти по масата. Господи, колко е тихо. Чувам как излиза собственият ми дъх.
Чудя се какво да кажа, нещо, което не е банално или съвременен майтап. Не мога да се шегувам с господин Дарси, както го правя със Спайк, защото острият ми език сигурно ще притесни някои хора, не че има значение. А и колкото повече си мисля, толкова повече ми се струва, че доброто чувство за хумор е доста преувеличено. На мен ми трябва истински мъж, не някой кретен, решавам аз и си представям как Спайк се прави на пияна кокошка на дансинга.
Потискам усмивката си, когато си спомням. Добре, признавам, че беше наистина смешно, но много ми се искаше да го натикам в миша дупка този глупендер, казвам си аз.
— Много обичам това време на годината, а ти? — изтърсвам най-сетне аз, за да не мълчим повече.
Леле, нямах представа, че толкова ще се зарадвам да чуя собствения си глас. В книгите подобни реплики винаги звучат толкова задълбочено и романтично, а героите се гледат в очите, без да говорят. В действителност подобни приказки са като излезли от устата на бенедиктински монах.
— Горе-долу е приятно — отвръща той. — Ако обичате глупостите и шумните празненства.
— А — отвръщам аз и не знам какво друго да кажа. — Да, малко е глупаво — съгласявам се аз и си представям Спайк с шала от пера. — Само че глупостите понякога са забавни.
Господин Дарси се намръщва така, сякаш подобно нещо никога не му е минавало през ума.
— А сега забавлявате ли се?
— Разбира се — отвръщам престорено весело аз.
Не мога да твърдя, че се забавлявам, но за това си има обяснение. Освен това ми е нервно. А и не съм дошла, за да се забавлявам, мисля си аз, поглеждам господин Дарси и усещам прилив на страст и феромони под строгото изражение. Мога да се закълна, че току-що го видях да наднича в деколтето ми.
Благодаря безмълвно на Стела, че ми е изпратила тази великолепна рокля. Поне веднъж да се почувствам сексапилна, вместо дебела и тромава.
— Искате ли да се наметнете със сакото ми? — предлага той.
Виждате ли! Освен че е страхотно сексапилен, той е истински кавалер. Няма да те зареже на дансинга като Спайк.
— Не, благодаря. Не ми е студено — усмихвам се аз и показвам гладките си рамене, които дори не са настръхнали под крема за тяло с бронзант, с който се намазах.
— Настоявам — отвръща той и ме загръща.
— Недей, честно… — опитвам се да протестирам аз, но е прекалено късно, защото черното му сако е на раменете ми. Усещам известно разочарование. Та то покрива лъскавите ми рамене и скрива сексапилните тънки презрамки.
— То ще защитава скромността ви — обяснява той. — Роклята ви е прекалено открита.
— Така ли? — учудвам се аз. — Добре, благодаря. Естествено! Това дори не ми беше минало през ума. Нали съм свикнала да живея в света на Джей Ло и Мадона, където деколтетата са до пъпа, така че моята рокля изобщо не е разголена. Но пък господин Дарси я приема по съвършено различен начин. Той е свикнал жените по негово време да са целите опаковани. Ако ще излизаме заедно, ще трябва да съм по-скромна. Жалко, защото си имам доста симпатични топове за лятото.
— Как ви харесва престоят в Бат? — пита той и пристъпва към мен.