Гърдите ми се стягат.
— Тук е невероятно красиво. Сградите, архитектурата, ами реката — изреждам нервно аз.
Като се замисля, мога да мина и без онези летни топове. Харесвам високите яки. Харесвам копчетата до под брадичката. Точно така. Направо обожавам всичко, което се закопчава до под брадичката. Дори сега ще вдигна яката, за да ми стигне под брадичката.
— А, да, река Ейвън. — Той кима и аз усещам топлия му дъх на бузата си.
На едно от копчетата пръстите отказват да ме слушат. Коленете ми май омекнаха.
— Имам изненада за вас.
— Така ли? — Сърцето ми трепва. Боже, как обичам изненадите. Каква ли е тази?
— Позволете на мен. — Той посяга към ръката ми.
Спомням си как преди няколко седмици архитектът, Джон, пусна вратата на ресторанта в лицето ми. След това се прибрах пеша в снега, задникът ми стана на ледена шушулка и си мечтаех да се запозная с мъж като господин Дарси.
Той ме поглежда, аз изпадам в истински унес, докато наблюдавам този стопроцентов мъж, и натискам „Изтриване“ на всички минали противни срещи, за да се махнат завинаги. Изтривам ги една по една.
— Много благодаря, господине — отвръщам аз с усмивка. Пъхвам ръка в неговата и за момент той ме поглежда и имам чувството, че тъмните му очи ме изпиват. След това устните му се разтягат в широка усмивка.
— Да вървим.
Господи, колко е властен.
Да, знам, че е напълно антифеминистко от моя страна, но ми се струва невероятно секси.
Имам чувството, че в сърцето ми са затворени десетки пеперуди, които пърхат и не спират, затова кимам щастливо.
И какво от това, на мен ми е кеф.
Двайсет и четвърта глава
Вървим, хванати за ръце. Господин Дарси ме повежда към далечния край на балкона, спускаме се по стълбите на тясната пътека, която води през градината. Цари необикновена тишина. Чувам единствено нашите стъпки, които проскърцват по камъните.
След няколко минути завиваме зад ъгъла. Пред мен се виждат скупчени сгради и когато наближаваме, господин Дарси се отправя към най-далечната отляво. Умът ми започва трескаво да се лута. Това ли е изненадата? Какво има там? Да не би да ми е приготвил подарък? Вратата се отваря и аз усещам мирис на сено.
Умът ми заковава на място. Леле боже! Това е плевня. Всички много добре знаят какво се случва в плевните, нали? Нещо в гърдите ми потръпва. Значи това била изненадата.
Той има намерение да ме прелъсти.
И ето че всички наситени със секс старинни романи, които съм прочела, ме карат да се замисля какво следва. Довел ме е тук, за да се изтъркаляме в сеното. Решил е да се отдаде на страстта си. Иска му се да прави лудешка любов с мен, докато звездите надничат през пролуките на стария дървен покрив, а топлото му тяло се притиска в моето…
Не трябва ли да се чувствам обидена, че той си въобразява, че може да ме тръшне още на първата ни среща? Може и да трябва, но се чувствам великолепно. Да не говорим колко съм развълнувана.
Да не вземете да си помислите, че съм някоя невинна девственица. Не обръщайте внимание на онова, което си въобразява мама. В интерес на истината, не мога да си представя нещо друго, което бих направила с по-голям кеф от това, да се изтъркалям в сеното с господин Дарси.
А и от доста време не съм правила секс, напомням си аз и го оглеждам похотливо.
Той ме води навътре. Само че това не е плевня, ами конюшня. Започва да ме обзема колебание. След секунда ме лъхва смрад, която прилича подозрително на…
Конски фъшкии.
Настроението ми се срива. Естествено. Нали това е господин Дарси. Той е джентълмен. Никога не би се оставил на повика на плътта.
По дяволите! Да го вземат дяволите. И мътните да го вземат.
— Запознайте се с Гръм — заявява господин Дарси и отваря една от вратите, за да ми покаже огромен черен кон, който в момента, в който ни вижда, решава да вдигне опашка и да изтропа огромна купчинка на пода.
Докато гледам димящата купчинка, сексуалните ми фантазии за търкаляне в сеното се стопяват. Виж ти!
— Ъъъ… здрасти — обаждам се немощно аз и бързо отстъпвам назад, преди обувките ми да се оклепат в изпражнения. — Иха — подвиквам аз и бързо се стягам. Да не би да прекалих с комбинацията от шампанско и марихуана.
— Не се притеснявайте, Емили, няма причина да се страхувате — продължава господин Дарси, решил, че викам от страх. — Конят не е ваш.
Очевидно е разбрал погрешно реакцията ми, мисля си аз. А и как иначе да я разбере. Не помня някоя от дамите в „Гордост и предразсъдъци“ някога да се е напивала или надрусвала. Да не говорим, че непрекъснато обикаляха по партита.