— Да ви помогна ли да се качите? — господин Дарси и любезно протяга ръка.
— Благодаря, няма нужда. Мога и сама — отвръщам аз и се усмихвам самоуверено.
Очевидно не е свикнал със съвременните жени, които се справят с всичко сами, мисля си аз и се чувствам уверена и самостоятелна, когато се обръщам към Светкавица. Само че щом се приближавам, животното ми се струва много по-едро, отколкото преди. Кой знае защо, стремената са значително по-къси, отколкото си спомням. Плъзвам поглед нагоре. Трябва да се разпънеш като ластик, за да се качиш там горе, нали? Започва да ме обзема съмнение, но бързо го прогонвам. Нали ходя на йога. Няма проблем.
Опъвам рамене, поемам си дълбоко дъх, вдигам роклята и с едно плавно движение пъхвам обувката на висок ток в стремето.
— Ъъъъхххх.
Пъшкам шумно, докато се набера до седлото и преметна крак от другата страна. Само че нито за миг не предположих, че тревата, която дръпнах одеве, ще окаже пагубно влияние върху равновесието ми. Единият ми крак е във въздуха, когато другият се изсулва от стремето и глезенът ми се усуква. Остра болка прорязва крака ми и за момент увисвам, но поне успявам да стисна гривата на Светкавица с вирнато във въздуха дупе. Добре че успявам да се закрепя и на бърза ръка пъхвам и другия крак в стремето и съм готова. Видяхте ли? Лесна работа.
Доволно усмихната се обръщам към господин Дарси. Той е слисан. Залива ме гордост. Така си и мислех. Очевидно е силно впечатлен. Не, той просто няма думи.
— Да не би… ъъъ… жените в Америка да не яздят на една страна? — пита объркан той.
— А, не, яздим като западняците, като мъжете — отвръщам аз. Усмихвам се скромно и се нагласявам на седлото. В същия момент усещам, че няма нищо общо със седлата у дома. Странно, нещо не е наред, защото усещам студен полъх.
Свеждам поглед и забелязвам, че роклята ми се е вдигнала и се е набрала около бедрата ми. В същото време виждам, че господин Дарси е зяпнал недоумяващо голите ми крака.
Опа! Подръпвам подгъва.
— Готова съм — заявявам доволно аз и стягам юздите по начина, по който помня, че ме учеха. Виждате ли? Знам всичко. Такива неща не се забравят.
— Ъъъ… чудесно — заеква той.
Господи, ама какво му става? Нещо замаян ми се вижда. Да не би да е обърнал няколко чашки повече, отколкото му се полага?
Дори да е така, гледам, че се държи здраво на седлото. Той развързва Гръм и се качва на гърба му с лекотата на професионален ездач.
— Насам — посочва той, изцъква с език и забива токовете на ботушите си в хълбоците на коня. Животното поема напред.
Правя същото като него и усещам тръпка на вълнение, когато Светкавица послушно поема напред. От доста време не съм яздила, но както вече ви казах, и тази работа е като да караш колело. Само дето е много по-романтично.
След няколко минути минаваме през портата (бележка специално за господин Присадена коса: господин Дарси слезе от коня, за да ми отвори вратата) и поемаме през полето. Леле, че това е направо върхът! Усмихвам се доволно и поглеждам тайничко към господин Дарси, който язди до мен. Изпънал е гръб, силните му рамене са дръпнати назад, стиснал е зъби, гледа право напред и имам чувството, че казва без думи „Аз съм най-сексапилният мъж, когото си виждала“. Усещам приятна тръпка. Не, тази тръпка няма нищо общо с коженото седло.
— Замъкът е зад хълма — заявява той и посочва напред. — Все още не можете да го видите, защото е скрит зад горичката.
Горичка ли? Замък ли? Господи, все едно сме герои от вълшебна приказка.
— Супер — отвръщам аз и се опитвам да говоря естествено, сякаш подобни неща ми се случват всеки божи ден в Ню Йорк.
За момент замълчаваме и господин Дарси подкарва коня си по-бързо. Светкавица го следва и не се налага да правя каквото и да било. Усещам невероятно задоволство. Подрусвам се на гърба на коня и стискам юздите с всички сили. Невероятно е! Забравила съм какъв кеф доставя ездата.
Господин Дарси забавя. Бялата му риза се издува на гърба и аз потривам очи, за да виждам по-добре. Започват да ми текат сълзи от вятъра, но това не ме притеснява особено, защото съм с водоустойчива спирала. Поемам дълбоко студения нощен въздух и се наслаждавам на ледената глътка, която парва дробовете ми. Ето това е начинът да ти се избистри главата. Одеве се чувствах малко отнесена, докато сега всичко пред погледа ми е ясно и…