Точно така. Роклята. Новогодишният бал. Започвам да си припомням. Танцувах със Спайк, пуших трева, сблъсках се с господин Дарси…
Господин Дарси.
Внимателно намествам глава на възглавницата. Очите ми обикалят бавно, все едно че съм героиня от филм на ужасите. Махмурлукът ми започва да думка в главата ми като барабан. Бавно, движи се бавно, ама много бавничко…
Възглавницата до мен е празна.
Гледам и не мога да повярвам, защото почти очаквах черните къдри на господин Дарси да се появят, ала след това решавам, че е просто невъзможно. Разбира се, че не съм спала с него. Аз не съм такова момиче, а той не е такъв мъж.
Още по-зле, прошепва похотливото гласче в главата ми.
Опитвам се да не му обръщам никакво внимание, докато си припомням събитията от вчера. Говорехме на балкона, това го помня добре, той изглеждаше невероятно сексапилен, да, това, разбира се, го помня и… ау, дупето ме боли като за световно — ходихме да пояздим, моят кон се изправи на задните си крака и тогава…
Какво тогава?
— Будна си вече.
Гласът ме стряска и аз си поемам дълбоко дъх, когато виждам надвесената над мен фигура. Лицето се приближава. Спайк.
По-точно двама като Спайк.
Гледам го объркана и се опитвам да фокусирам. В първия момент пред очите ми не е гадното лъжливо и егоистично прасе, което се прави на журналист, а умножено по две гадно лъжливо и егоистично прасе. Свивам очи, за да го накарам да се превърне в едно.
— Колко е часът? — питам немощно аз.
Той поглежда часовника си.
— Почти четири сутринта.
Опитвам се да се изправя, но той ме спира с мокра кърпа.
— Недей, трябва да лежиш неподвижно.
— К’во? — изпъшквам аз и едва сега усещам, че главата ми ще се спука. Отпускам се на възглавницата.
— Ударила си си зле главата, но не се притеснявай, всичко ще се оправи — утешава ме той и притиска студената кърпа към челото ми.
Внимателно докосвам чело.
— Оу — хленча аз, когато пръстите ми докосват цицина с размерите на яйце. — Какво се е случило?
— Не знам точно. Тръгнах да те търся — след телефонния разговор — обяснява гузно той. — Когато те намерих, ти беше в безсъзнание.
— Къде ме намери? — шепна аз и все още ми се иска да си обясня какво точно става.
— Близо до конюшните.
— Аха…
Започва да ми се вие свят. Сигурно съм си ударила главата в нещо и съм припаднала, но съм успяла да остана на седлото, докато Светкавица се прибере в конюшнята… Може да съм се прибрала до конюшните и да не помня, защото съм паднала, когато съм слизала от гърба на коня, и съм си ударила главата в пода и така съм си загубила паметта… Може пък…
— Натъкнах се на някакви хлапетии, когато те търсех. — Спайк прекъсва обърканите ми мисли. — Казаха, че сте пушили заедно трева.
— Да, вярно.
Не че тревата може да обясни амнезията ми.
— И си изпила две чаши шампанско.
Изпих ги, наистина.
— Едната беше твоята — обяснявам немощно аз.
Спайк въздиша и се почесва притеснен по наболата брада. Забелязвам, че си е свалил сакото и вратовръзката, разкопчал е яката и е навил ръкавите си. Отдолу се показват две яки космати ръце, едната, от които се пъхва под яката на ризата. Очевидно е много гузен заради цялата работа. Или е това, или е завъдил бълхи.
— Слушай, много се извинявам — започва притеснено той. — Чувствам се виновен — затова предложих да остана при теб, за да съм сигурен, че си добре. Някой трябваше да остане с теб. Ти беше в безсъзнание.
— Благодаря — отвръщам аз. Господи, колко неловко се е получило. Точно Спайк ли трябваше да ме открие? И това ако не е лош късмет. Сигурно страшно се кефи и злорадства. — Вече съм добре, можеш да се прибереш — добавям аз и дръпвам завивките, за да покажа, че разговорът ни е приключил. Едва сега усещам, че нямам пижама. По-точно казано, гола съм.
Чисто гола.
Ужасена и засрамена, аз рязко вдигам пухеното юрганче, след което го дръпвам чак до брадичката. Дори не искам да знам кой ми е свалил дрехите.
— Ще те помоля да затвориш вратата на излизане — настоявам аз.
Спайк ме поглежда така, сякаш се кани да каже нещо, но след това си грабва сакото и вратовръзката и стисва бравата. Отваря я и изсъсква:
— Мама му стара.
След това я хлопва отново. Подскачам.