Обръща се към мен поруменял, стиснал зъби.
— Виж, няма смисъл да си мълча повече, има нещо, което исках да ти кажа, но все не намирах подходящото време, така че ще ти го кажа сега. — Отново пристъпва към мен.
Стягам се, готова да изслушам един гневен порой, и мислено събирам всички муниции, с които разполагам.
— Луд съм по теб.
Преставам да подръпвам завивката и го зяпвам напълно слисана и объркана. Той е застанал почти мирно, отпуснал ръце отстрани, цялото му тяло е сковано.
— Това поредната ти шегичка ли е? — заеквам аз.
— Нищо подобно — уверява ме бързо той. — Напълно сериозен съм. — Дръпва един стол, обръща го, сяда и стисва облегалката. Поглежда ме в очакване да види реакцията ми.
Като казах, че съм останала без думи, говорех напълно сериозно. Зяпам го и ми се струва, че нещо съм се объркала. Този пак ли се бъзика с мен? Че ние двамата не можем да се понасяме.
Само че той нито ми се усмихва, нито намига, нито прави някоя от обичайните простотии, които обикновено ми пробутва, което означава…
Божичко! Той наистина говори сериозно.
— Не мога да спра да мисля за теб, Емили — обяснява той много по-бързо от обикновено. В бързината думите му почти се сливат. — Знам, че ще се изненадаш, но исках да ти кажа, че за мен си невероятна жена…
Може ли някой да ми каже дали съм в съзнание и дали не съм попаднала в някой кошмар. Цялата тази работа е просто невъзможна. Не мога да повярвам.
— Невероятно!
Наистина е невероятно.
Господи!
Боже Господи! Всевишни, това не може да бъде!
През всичкото време си мислех, че Спайк ме мрази, а той си бил падал по мен.
Започвам да се изчервявам. Въпреки че го мразя, усещам нещо като удоволствие. Дори съм поласкана. Че кой няма да е поласкан, ако го обсипят с комплименти? Дори да са изречени от лъжец, от гадняр, чието умение е да съсипва любовта, от побойник, който посяга на старци.
— Знаеш, че не си паднах по теб от пръв поглед…
Чакай малко, този какво каза?
— Нищо подобно. Обикновено си падам по блондинки. Направо губя ума и дума, когато видя руса глава и яркочервено червило. — Той се усмихва смутен. — А ти беше различна.
Моля? Удоволствието ми прави бърз обратен завой.
— Ако трябва да съм напълно откровен, мислех те за скучна… — Той се изсмива мрачно.
Не мога да повярвам. Най-точната дума е слисана.
— Само че през последните няколко дни, след като те опознах като човек, въпреки че се опитах да си наложа да не те харесвам, наистина опитах, просто не успях. Наистина съм луд по теб, Емили. Дори успях да преглътна факта, че си американка… — Той очевидно набра инерция, защото започва да се хихика и си мисли, че пуска шегички.
Само че на мен не ми е до смях. Бясна съм.
— Открай време се бях зарекъл, че няма да излизам с американка, защото съм луд по французойките…
Бясна е меко казано.
— Само че ти си различна…
Бясна на квадрат. Естествено, че съм различна, скапан кретен такъв, искам да изкрещя.
— Та исках да знаеш какво изпитвам и се питах дали… надявах се да изпитваш и ти същото. Към мен. Можем да вечеряме заедно довечера, стига да нямаш други планове.
Най-сетне млъква, очевидно доволен от монолога, и ме поглежда очаквателно. Опитвам се да овладея гнева си.
Той каза „надявах се“, но нямаше никакво съмнение, че ще получи положителен отговор. Сигурно се е надявал да му се хвърля в ръцете, обзета от неземна радост. Как само ми се иска да му цапна един.
Вместо това скръствам ръце и го поглеждам студено.
— Ами Еманюел?
Не само че е лъжец, че съсипва връзките на хората, ами си позволява да бие старци. Господи, ще му дам аз да се разбере.
— Не ти ли казах? Снощи скъсахме — отвръща той доволно, сякаш за да ми даде кураж.
Усещам някакво подобие на злорадство, но бързо го отблъсквам.
— Така и не се получи между нас. Карахме се непрекъснато. Онзи ден беше права, когато каза, че трябва да излизам с някое нормално момиче.
— А аз съм нормална, така ли?
— Точно така — отвръща доволно той и приближава стола си до леглото ми. — Абсолютно.
Обидена съм. На нито едно момиче не му е приятно да го наричат „нормална“, нали? Тя иска да е „специална“, „невероятна“, „сексапилна“ и „страстна“ и още един милион думи, които подсказват, че е уникална. „Нормална“ е просто синоним на „скучна“.
— Боже, поласкана съм — подхвърлям саркастично аз. — Благодаря.
Той ме поглежда неуверен. За пръв път се усеща, че нещата не са такива, каквито ги е планирал.
— Не мога да си обясня какво съм направила, за да предизвикам такава любов — продължавам бавно аз. — Много съм поласкана. Чувствам се направо привилегирована. — Гневът ми кипи, аз махам рязко кърпата от челото си и се надигам, като внимавам да не се отвия. Вирвам брадичка и заявявам решително: — Само че ако си въобразяваш, че мога да изпитам към теб същото, значи много се лъжеш.