— Ем, кажи защо стана така? — пита тя шеговито в опит да ме разсмее. — Моят сваляч се свали с още двайсет жени, така че трябва да изживея твоята тръпка, иначе не може.
Не ми е никак смешно и тъй като тя чува единствено подсмърчането ми, става сериозна.
— Хайде, кажи на леля Стела за какво се спречкахте с господин Фицуилям.
Едва сега се сещам, че тя си мисли за господин Дарси.
— А, не беше с него.
— Не беше ли? Ами с кого беше? — пита силно изненадана тя.
— Със Спайк.
— Чакай малко, Ем, нещо взех да се обърквам. Кой, за бога, е Спайк?
— Гаднярът — подсмърчам аз.
— Аха, готиният противен тип ли? — досеща се Стела.
Има нещо в начина, по който го казва, което ме кара да застана в отбранителна позиция.
— Не съм казала, че е готин — протестирам аз.
— Не беше и нужно — отвръща компетентно тя.
— Ти пък откога стана екстрасенс? — сопвам се подразнена аз.
— Ааа, значи все пак е готин.
— Добре де, добре, готин е — признавам аз единствено защото съм под напрежение. — Сега би ли престанала? — Обзема ме чувство на безсилие, защото разговорът не върви в посоката, в която исках. Нали се сещате, че очаквах много подкрепа и разни лафчета от сорта „Ами да, разбира се, какъв кретен; разбира се, че ти не си виновна“ и други подобни.
Вместо това тя ме завря в миша дупка и се прави на интересна.
Сега пък млъкна. Виждате ли?
— Кажи, за какво се скарахте?
— Дълго е за разправяне — въздишам нещастно аз.
— Аз не бързам — отвръща мило Стела.
Поколебавам се, защото ако започна, спиране няма, пороят ще бъде отприщен и аз ще избълвам всичко.
— Първо, открих, че е разправял лъжи за шофьора ни, Ърни пред Мейв, мила ирландка, която много харесваше шофьора, а вчера Ърни лично ми каза, че Спайк го е ударил, задето е излизал с майка му…
— Господи!
— А снощи, докато бяхме на бала и танцувахме, се обади приятелката му и той престана да ми обръща каквото и да е внимание, затова аз изпуших една трева…
— Пушила си трева?
— И ходих да яздя…
— С балната рокля ли?
— После си ударих главата и съм припаднала, защото се събудих гола в леглото, Спайк беше там и…
— Не може да бъде!
— Той ми каза, че бил луд по мен…
— Мама му стара!
— Накрая се скарахме и той излетя навън.
Стела е онемяла.
— Стела!
— Мама му стара, Ем! Нали аз трябваше да съм на екскурзия с каки от осемнайсет до трийсет. Господи, ако знаех, че тази книжна екскурзийка ще бъде толкова дива, нямаше да я изпусна!
Усмихвам се.
— Сигурно ти се струва доста шантаво.
— Шантаво ли? Направо е фантастично! — възторгва се завистливо Стела. — Можеш да ми вярваш, че Мексико е пълна скука в сравнение с твоята работа. Най-интересното тук бяха жалките състезания за момичета с мокри потничета и коктейлни маратони. Не вярвах, че ще го кажа, но можеш да ми вярваш, че докато съм жива, не желая да видя друга маргарита. Нямам търпение да се прибера… Та в тази връзка, я кажи, чувала ли си се с Фреди? Не отговори на есемесите ми.
Спомням си снощния разговор с Фреди. Нали ми каза нещо от сорта, че любовта била гадна работа. Ето че пак се развълнувах.
— Ти добре ли си? — пита Стела, учудена, че мълча.
— Не бих казала — отвръщам нещастно аз.
— Аз пък не спрях да дрънкам. Кажи какво мислиш за него?
— За кого? За Спайк ли?
— Ами ти дори не си споменала друг — натяква Стела.
Настръхвам.
— Според мен е пълен кретен. Сега вече съм убедена — заявявам накрая аз. — Освен това е лъжец и побойник.
— И какво смяташ да правиш?
— Не знам. Какво направи със Скот? — питам аз, след като си припомням предишния ни разговор.
— След като го замерих с каната ли? — избухва в смях Стела. — Нищо. Престанах да му обръщам внимание. Щом го направиш, той много скоро ще разбере намека.
— И аз ще направя същото — решавам аз и се стягам. — Сигурно съм се разциврила, защото не съм си доспала. Нищо повече.
— Какво? Ще послушаш съвета ми? Какво ти става?
Облягам се на стената и се замислям за миналата седмица и за това, което се случи. Все още се опитвам да си обясня всичко.
— Не съм съвсем сигурна — признавам накрая аз. — Просто не знам.
Казваме си чао и в мига, в който затваряме, аз се сещам за роклята. По дяволите, исках да й благодаря. Интересно, защо тя не я спомена? Сигурно е забравила, решавам аз и слизам по стълбите. Все пак Стела е от хората, които редовно забравят.
Влизам в трапезарията и се опитвам да се държа нормално, все едно че не съм боднала на носа си фалшиви очила „Гучи“ за десет долара в девет сутринта на първи януари. Надявам се никой да не ми обърне внимание и да успея да се вмъкна и да се измъкна незабелязана.