— Значи си жива!
Като се замисля, може и да не съм.
Поглеждам към Роуз, Мейв, Хилъри и Рупинда. Те са се настанили на една маса и са ме зяпнали любопитно. Сега ми е ясно какво е да си известен.
Изобщо не е хубаво.
— Добро утро, Емили — излайва Роуз. — И честита Нова година.
Гласът й ме прорязва и аз се усмихвам немощно.
— Май сме махмурлии, а? — продължава да гърми гласът й, докато размахва кифличка, обилно намазана с масло под носа ми.
— Малко — кимам аз и сядам на празния стол, който примъкнаха за мен. Усмихвам се с благодарност и посягам към кафеника. Ръката ми трепери. Тази сутрин ми е позволено да изневеря на английската традиция и да пренебрегна чая.
— Много се притеснихме за теб — прошепва Мейв, накланя се към мен и поставя ръката си върху моята.
— Какво точно стана? — пита Хилъри и се пресяга за филийка препечен хляб.
Господи, стига с тези въпроси. Започва да ме обзема паника. Точно от това се страхувах.
— Не съм сигурна… — отвръщам аз и бузите ми пламват от смущение. — Ударих си главата.
— Дрънкаше големи глупости — обажда се отново Роуз.
— Така ли? — Сега вече става лошо. Бързо отпивам от кафето. Имам спешна нужда от кофеин.
— Романтична езда под звездите, облян от лунните лъчи замък, поезия…
— Господин Дарси — добавя Хилъри и извива едната си вежда.
Застивам както устата ми е пълна с кафе. Не е много топло и горчи. Хилъри ме поглежда подозрително. Да не би аз да ставам параноичка? Опитвам се да измисля някакво обяснение.
— Ами вижте… то… аз… — Започвам да дрънкам, без да имам представа какво да кажа.
Спасява ме Рупинда.
— Няма какво да обясняваш. Всички си имаме фантазии с господин Дарси. — Тя намига и отпива от обичайната си гореща вода с лимон. — Но трябва да призная, че ти си много по-изобретателна от мен.
— А, аз открай време имам много развинтено въображение — шегувам се аз. — Още от дете. — Усмихвам се на Рупинда с огромна благодарност, облекчена, че съм се измъкнала от разговор, който нямаше съмнение, че ще стане твърде неприятен.
— Добре че Спайк те откри — подхвърля Хилъри.
От един проблем на втори.
— Да — прошепвам аз с нежелание. Нямам никакво желание да говоря за Спайк.
Дамите обаче са си наумили друго.
— А, да, прекрасният господин Харгрийвс — усмихва се замечтаната Рупинда.
— Според мен той е невероятен романтик — отбелязва Хилъри, която се е отказала от препечената филийка и сега дъвче пълнозърнест корнфлейкс.
— Романтик ли? — повтарям презрително аз, преди да успея да се спря. — Не бих казала.
— Ама нали ти се притече на помощ — прошепна Мейв и очите й заблестяват зад очилата. — Той те спаси.
Тези дами са си наумили да съберат „двамата млади“ още от самото начало на екскурзията и сега използват развоя на събитията, за да подкрепят теорията си. Господи, ако имаха представа какво се случи днес в ранните часове. Нямаше нищо романтично.
— А, не съм сигурна… — започвам аз, но госпожица Сотин ме прекъсва. Навежда се над масата ни, стиснала клипборд в ръка.
— Напротив, госпожице Олбрайт. Имахте невероятен късмет, че господин Харгрийвс ви откри. Ако не беше той, щяхте да замръзнете навън…
— Искахме да те заведем в болница, но по Нова година и линейките, и спешното са претъпкани, така че…
— Добре че Спайк е ходил на курс за оказване на първа помощ и той те прегледа…
— Дори предложи да остане в стаята ти, за да е сигурен, че…
— Сътресенията са опасна работа.
Дамите говорят едновременно, надвикват се и аз започвам да се колебая по отношение на чувствата си към Спайк. Господи, нямах представа, че е направил толкова много за мен. Дори не му благодарих. Вместо това му наговорих всички онези гадости — че е груб, че е егоист, че е самовлюбен, арогантен, че е лъжец — трепвам, когато се замислям. Господи, наистина съм надрънкала големи глупости. Напълно нетипично за мен, по-скоро в стила на някоя заядлива мръсница.
Може би защото си най-обикновена заядлива мръсница, Емили.
Чувството за вина ме поразява, но аз не му се оставям и започвам да се питам как ли се чувства Ърни. Имала съм право все пак. Ами отвратителният начин, по който се е държал с възрастния човек? Спайк заслужава всичко, което получи. Защо да се държа мило с него? Той да не би да е бил внимателен с Ърни, питам се възмутено аз.
— Та в тази връзка, кажете как е очарователният господин Харгрийвс? — прогърмява гласът на Роуз. — Днес не слезе за закуска.
Сърцето ми се изпълва с ужас. Боже! Независимо дали съм права или не, налага се да се срещна с него. Май няма да мога. Стягам се, защото знам, че ще влезе всеки момент. Навеждам се над чашата кафе. Ще се получи адски неловко.