— Замина за Лондон — отвръща напълно спокойно госпожица Сотин.
Какво?
Вдигам рязко глава.
— Върнал се е? — ахвам слисана аз, а след това, колкото и да е невероятно, ме обзема разочарование.
— Да, наложи му се да тръгне рано сутринта. Имал някаква спешна работа.
На масата се понася шепот — очевидно дамите са не по-малко изненадани от мен.
— Ами статията? — пита Хилъри и скръства ръце, готова да подложи госпожица Сотин на кръстосан разпит. Веднага си я представям като партньор в някоя правна фирма или като местна съдийка.
— Почти е приключил. Вече направи интервютата — отвръща тя.
— Мен изобщо не ме е интервюирал — обаждам се недоволно. Самата аз оставам изненадана от избухването си и забелязвам, че госпожица Сотин насочва тежкия си поглед към мен.
— Може да е останал с впечатление, че не искате да ви интервюира — подхвърля тя.
— Сигурно — кимам аз, въпреки че е точно така.
— Според мен, Емили, когато става въпрос за мъж, нещата трябва да са пределно ясни. Жените обичат да разгадават мъжете и не е тайна, че сме много добри в това отношение. Само че мъжете нямат никакво желание да ни разгадават нас, права съм, нали, дами? — Госпожица Сотин оглежда седналите на масата и чака одобрението им. Всички се кискат в знак на съгласие. — А това е самата истина, когато са засегнати сърдечни въпроси. Както казва Шарлот Лукас в „Гордост и предразсъдъци“, Понякога е грешка да сме толкова предпазливи. В девет от десет случая жената трябва да покаже повече чувство, отколкото изпитва в действителност.
Забелязвам, че госпожица Сотин ме наблюдава и у мен се надига същото чувство като снощи на бала. Знам, че като наша екскурзоводка тя просто цитира Джейн Остин, но имам чувството, че ми дава съвет, който е научила от собствен опит.
— Жалко — прогърмява за пореден път гласът на Роуз. — Приятен човек. Много ми се искаше да се сбогувам с него.
Останалите кимат в знак на съгласие и съжаляват, че не са имали възможност да му пожелаят всичко най-хубаво за Нова година, че не са го поканили да им отиде на гости и че не са го „уредили“ с неомъжената си племенница. Извинявам се и ставам от масата.
Това е то Спайк се е върнал в Лондон. А пък вдругиден аз ще се кача на вечерния полет за Ню Йорк. Това означава, че двамата с него няма да се видим никога повече. Няма да има повече пререкания. Няма да разменим и две приказки. Това е краят. Боже, на това му се казва облекчение.
Въпреки че сама се убеждавам, не мога да се отърся от чувството, че не е точно така. Знам, че някъде дълбоко в мен живее убеждението, че съм допуснала огромна грешка. Не съм облекчена, истината е, че съжалявам.
Двайсет и осма глава
Тъй като е първи януари, имаме почивка от натоварения график. Цял ден ще ни прожектират филми по творби на Джейн Остин, след което ще има дискусия. Първо ще дават „Гордост и предразсъдъци“, филмът с Кийра Найтли и Матю Макфейдън. Решавам да го пропусна, филмът е страхотен, Матю е абсолютно сладурче, но вече съм го гледала два пъти на дивиди. Освен това никак не ми се гледа филм.
Честно казано, не мога да се съсредоточа над нищо, защото непрекъснато мисля за снощи. Само че не мисля за онова, което ми се иска. Не се връщам към лунната разходка с господин Дарси, нито пък как ми рецитираше поезия, нито пък към момента, когато искаше да ме целуне. Спомням си как Спайк ме нарече мръсница…
Виждате ли? Пак същата работа. Това е то. Щом се замисля за вечерта, която прекарах с господин Дарси, умът ми кривва от правия път и се насочва към случилото се със Спайк.
Престани, кряска гласът в главата ми. Пет пари не давам, ясно ли ти е? Не ми пука за Спайк, нито пък за онова, което иска да ми каже. Всичко приключи. И без това няма да го видя никога повече, така че какво значение има?
Влизам във фоайето и тъкмо се каня да се върна в стаята си, за да се наспя, когато забелязвам компютър в един от ъглите. Защо да не проверя имейлите си, докато съм тук? Не че очаквам много, още повече че сега са празници и повечето хора са заминали. Освен това и приятелите, и семейството ми имат номера на мобилния ми, така че ако има нещо важно, ще ми звъннат или ще ми пратят есемес. Само че никога не се знае. Освен това няма да се забавя повече от няколко минутки.
Кликвам върху интернет експлорър, влизам в сървъра и изписвам адреса и паролата си. Наблюдавам как екранът потрепва, докато зарежда. Хотелът осигурява страхотни мини сапунчета и шапчица за баня, но по отношение на съвременните технологии и високоскоростен или безжичен интернет са на светлинни години от истината. Тук все още разчитат на дайъл-ъп.