Най-сетне имам връзка и премествам мишката върху моя инбокс. Отварям го и попадам на боклуците, които са напълнили пощата ми през последните двайсет и четири часа — предложения за виагра, трийсет процента намаление за някакъв литературен клуб. Това е дело на майка ми. Обясних й, че последното, от което имам нужда, е да купувам книги онлайн, но въпреки това тя ме записала и сега непрекъснато получавам имейли.
Маркирам ги, изтривам и продължавам нататък. Първият имейл е от Фреди — той от време на време ми пише, обикновено около рождения ден на Стела, въпреки че понякога се сеща да ме попита как съм. Много е сладък. Отварям имейла. Както очаквам, пише, че вчера му е било много приятно да си приказва с мен, извинява се, че не ме е попитал за екскурзията и се надява да прекарам чудесно, а след това казва нещо, което буквално ме заковава на място.
Като най-добрата приятелка на Стела, искам да ме посъветваш за нещо. Знам, че открай време си наясно какви са чувствата ми към нея — а вчера ме накара да се замисля и аз. Обичам Стела, открай време я обичам, но, изглежда, досега съм си заравял главата в пясъка, защото знам, че не е влюбена в мен. Докато я нямаше, имах достатъчно време, за да помисля. (Не се плаши, бях взел решение още преди нашия разговор, така че не носиш никаква вина!)
Както и да е, реших, че тя май има право. Двамата с нея можем да бъдем единствено приятели. Затова миналата седмица ходих на две срещи. Засега няма нищо сериозно, но просто не знам как да кажа на Стела и затова не отговарям на обажданията й. Тя, разбира се, няма да бъде разстроена — познавам я достатъчно добре и знам, че ще се зарадва за мен — въпреки това се чувствам особено. Това беше една от причините да ти звънна вчера, за да ми кажеш какво мислиш по въпроса, но така и не успяхме да поговорим. Днес сутринта ми прати есемес и ме попита дали съм добре, така че трябва да й кажа нещо. Да имаш идея как да й кажа?
Леле! Значи на Фреди най-сетне му е омръзнало да чака Стела. Знаех си, че ще се получи така, въпреки това съм разочарована. Много ми се искаше двамата да се съберат. Само че не съм убедена, че Стела ще се зарадва, когато научи. Макар да разправя, че й е все едно, имам чувството, че щом научи, че отново е тръгнал по срещи, тя ще осъзнае, че чувствата й съвсем не са платонични.
Хрумва ми нещо. Веднага прогонвам мисълта. Не, няма начин. Не е гот така. Фреди ми се довери, но пък… Може би тайничко се надява да…
Какво, Емили? Да препратя имейла му на Стела ли?
Докато го препращам и наблюдавам как изчезва в киберпространството, ме бодва чувство за вина. Ама аз за каква се имам? За някое съвременно превъплъщение на Купидон ли? Стрелям с имейли като със стрели.
Само че много бързо се съвземам. Може пък така на Стела най-сетне да й дойде умът в главата. А може и да не й дойде. Може би двамата ще обединят усилията си и ще ме убият. Въпреки това си струва да пробвам. Само защото моят любовен живот е в пълен хаос, не означава, че и при другите трябва да е така.
Отново насочвам вниманието си към инбокса. Добре. Какво друго съм получила?
Я, картичка на „Холмарк“, изпратена от приятелка в Чикаго, две картички от банката… Виж ти, получила съм имейл от господин Макензи. Веднага ме обхваща притеснение. Дано да не съм сгафила нещо с цифрите, мисля си аз и притеснено кликвам. Ами ако някой клиент се е оплакал за празните страници в „Гордост и предразсъдъци“? Имах намерение да му драсна два реда по този въпрос, но забравих. Казвам си колко съм тъпа и зачитам:
Мила Емили,
Пише ти Одри Макензи, от името на съпруга си Уилям.
Този имейл изобщо няма да бъде за ордери или оплаквания. Май беше по-добре, ако ставаше въпрос за нещо такова.
Преди два дни той претърпя тежък инфаркт и го приеха в болница. Много ни уплаши, но извадихме късмет. Уилям е жилав и ще се оправи. Затова пък аз не съм сигурна дали ще успея да се справя. В момента се възстановява у дома и вече започна да се оплаква, че му било скучно и тормози лекарите да го оставят да се върне на работа.
Междувременно го сложих под ключ. Затворихме книжарницата, докато се върнеш, затова трябва да се съберем и да обсъдим какво ще правим в бъдеще и как да постъпим с теб.
Въпреки това използвам възможността, за да ти благодаря от все сърце за упоритата работа и предаността ти през последните пет години. Извини ме, че ти съобщавам тази новина по празниците, но двамата с Уилям преценихме, че е най-добре да си в течение с онова, което става.
Приятно пътуване, ще поговорим, когато се върнеш.