Добре, след като уточнихме фактите, позволи ми да ти разкажа моята версия.
Запознах се с Ърни Девлин, когато преди пет години постъпи на работа в „Дейли Таймс“. Беше шофьор на един от представителните ни автомобили. Казвахме си „добър ден“ и „здрасти“, по някоя и друга приказка, обсъждахме футбола, все незначителни неща. Стори ми се приятен човек.
Една вечер мама дойде да ме чака след работа. Тогава се запозна с Ърни. Аз имах да гоня срок, не можех да й обърна никакво внимание, затова се наложи тя да изчака половин час във фоайето. Двамата се разприказвали мама много обича да бъбри — накратко, Ърни поканил мама на среща и тя се съгласила.
Знам, че няма да повярваш, но когато тя ми каза, че е получила покана за среща, много се зарадвах.
Баща ми почина, когато бях на шестнайсет, и оттогава нямаше друг, но това съвсем не означаваше, че искам тя да остане сама. Напротив. Много обичах татко, но него вече го нямаше, а не ми се искаше тя да остане сама до края на живота си. Искаше ми се да се запознае с някого и двамата да заживеят щастливо и спокойно. Нямаше значение кой е човекът и с какво се занимаваше. Не съм сноб. Не беше нужно да е някой богаташ или известен човек. Достатъчно бе да е свестен. И задължително да обича мама.
И така, мама и Ърни излязоха на среща, след това на втора, на трета, докато скоро вече „се ухажваха“, както се изразяваше мама. Много се радвах за нея. Откакто татко почина, не я бях виждал по-щастлива. Сякаш се бе подмладила. Ами Ърни? Идваше на секундата, на която бе казал, че ще дойде. Беше изключително точен. Всеки път й носеше или цветя, или някой малък подарък. Бе невероятен джентълмен.
Сега като се замислям, си казвам, че е трябвало да се усъмня. Просто беше съвършен.
Струва ми се, че останах заслепен от щастието на мама. Очевидно не използвах главата си на разследващ репортер. Когато той говореше за миналото и как съпругата му е загинала в трагична катастрофа, на мен не ми се искаше да ровя, за да проверя фактите. След като татко почина, имаше седмици, дори месеци, в които си казвах, че никога няма да видя мама усмихната отново, а ето че най-сетне тя се смееше и се бе върнала към живота.
Бях му изключително благодарен.
Тъй като съм абсолютно откровен, ще ти призная нещо, което не бях признавал дори пред себе си. Бях невероятно облекчен. Имах приятелка. Имах си собствен живот. Работата ми отнемаше дълги часове. Сега вече нямаше нужда да се притеснявам за мама. Нямаше да се чувствам виновен, че е сама на Коледа, когато аз ходех да карам сноуборд.
Господи, не можех да повярвам, че съм такъв егоист. Мама ми бе дала всичко в този живот, а аз мислех за себе си и за собственото си спокойствие. Все още не мога да си простя този факт. До ден-днешен съжалявам, че не задавах повече въпроси, че не опознах по-добре Ърни Девлин. Може би тогава щях да забележа нещо, да стана поне малко подозрителен. Само че аз не направих нищо, а и вече е късно, не мога да върна часовника назад.
Ърни предложи на мама брак три месеца, след като се бяха запознали. Падна на колене и й подари старинен диамантен пръстен, който каза, че бил на майка му. Тя бе на седмото небе. Разплака се, когато ми каза новината. Щели да направят малка церемония през лятото с прием в местния голф клуб и да прекарат медения си месец на езерото Гарда.
Това не бяха единствените им планове. Решиха да продадат и двете си къщи и да купят обща, за да започнат на чисто. Дори имаха идея за къща тип бунгало в съседно село.
На мен ми се стори доста бързо, но както каза мама, двамата се обичали, а и на тяхната възраст нямало какво да чакат. След като представиха нещата по този начин, не можех да съсипя плановете им. Беше ми мъчно да продам дома, в който бях расъл, но какво пък толкова. Отдавна се бях изнесъл, животът ми бе поел в някаква посока, така че защо тя да не се порадва на своя живот?
Направиха резервация за гражданското за юни. Оставаха само два месеца, затова започнаха с подготовката. Цветя, покани, менюта, автомобили. Един ден открих извлечение от кредитната карта на мама и разбрах, че тя е платила за абсолютно цялата сватба. Тогава за пръв път ми мина през ума, че Ърни може и да не е точно такъв, за какъвто се представя. Когато я попитах, тя обясни набързо, че Ърни не използвал кредитни карти, само чекове, било му по-лесно по този начин. „А и както казва Ърни, щом се оженим, моето ще е негово и обратното“, заяви мама.