Започнаха да ме измъчват лоши предчувствия, но аз се опитах да не им обръщам внимание. Изглежда се притеснявах прекалено много; да, по-разумно беше да се плаща с кредитна карта, вместо с чек, но той не бе направил нищо нередно.
По това време вече се канеха да се нанесат в новото си бунгало. И мама, и Ърни бяха намерили купувачи за къщите си, а адвокатите им бяха подготвили документите. Имаха нужда от десет процента депозит в кеш за договорите.
Десет процента!
Това са трийсет хиляди лири. По днешния курс са към шейсет хиляди долара. Това са доста пари. А има хора, които са готови на всичко за такава сума.
Дори няма да се поколебаят да разбият сърцето на някого.
Тайно от мен предишната седмица Ърни отишъл у мама и й казал, че неговият купувач се отказал в последната минута, че щяло да отнеме седмици, докато се намери нов и я попитал какво да прави. Очевидно бил много разстроен, че ще изпуснат бунгалото, затова мама му казала да не се притеснява и написала чек за целия депозит. Само че така и не успяла да си спомни името на адвоката, а Ърни й казал да остави празно място, за да го попълни, когато погледне в документите у тях.
Разбрахме, че нещо не е наред, когато три седмици по-късно адвокатът звънна на мама, беше в деня преди сватбата, за да попита къде му е хонорарът. Звъняхме на Ърни, но го нямаше. Мама не беше на себе си. Реши, че му се е случило нещо ужасно, че е ранен или болен.
Сигурно е станало нещо страшно — повтаряше тя и аз знаех, че си мисли за баща ми, за деня, в който го бе намерила в кабинета му, след като бе получил инфаркт, когато било прекалено късно да бъде спасен.
Тогава намесихме полицията и много скоро се разбра, че Ърни е написал своето име на чека, депозирал е сумата в собствената си сметка, изчакал е да получи парите и е напуснал страната.
Когато мама разбра истината, бе облекчена. Това е истината. Мама бе зарязана ден преди сватбата от мъж, с когото искаше да прекара остатъка от живота си, който открадна всичките й спестявания и въпреки това тя бе доволна, че той не е ранен. Невероятен човек е майка ми.
Ами аз?
Аз исках да го пречукам. Исках да му извия врата с голи ръце. Не само че бе съсипал надеждите й, ами беше разбил всичките й мечти. Беше я унижил пред близки и роднини. Беше я направил за посмешище пред съседите. Беше предал доверието й, беше й откраднал трийсет хиляди лири, беше я оставил с огромен дълг на кредитната карта и я бе оставил сама да се оправя с отлагането на сватбата и покупката на къща, която тя нямаше никакво желание да купува.
Освен това бе разбил сърцето й.
Искаш ли да знаеш най-лошото? Беше направил всичко това нарочно.
Ти не познаваш мама, Емили, но всеки, който я познава, ще ти каже, че тя е най-милият човек на този свят. Имаше пълно доверие на Ърни Девлин и бе готова да направи всичко за него, а пък той я съсипа със своята алчност и егоизъм. За него тя не означаваше абсолютно нищо. Бе просто начин да постигне целите си.
Много ми се иска да кажа, че това бе краят, но се оказа, че ни чака още.
Шест седмици по-късно Ърни бе арестуван, когато се опитвал да се върне в Англия. Оказа се, че мама не била единствената измамена жена. Десетки други били подали оплаквания. Всички разказвали едно и също — представял се за вдовец, предлагал брак, купували къща заедно, но той не можел да осигури своята половина от депозита… Нали разбираш какво се е опитвал да постигне?
Мама не отиде на процеса, но аз отидох. Ако си мислиш, че забелязах някакво разкаяние, лъжеш се. Той не се извини на жертвите, не помоли за прошка, не показа по никакъв начин, че е засрамен. Освен това още първия ден излезе от съдебната зала с нагла усмивка.
Тогава го ударих.
Просто не се сдържах. Нещо у мен се пречупи. След всичко, на което бе подложил майка ми, усмивката му ми дойде прекалено много. Скочих пред репортерите и изтрих с един замах усмивката от лицето му. Арестуваха ме веднага, но поради обстоятелствата полицаите ме пуснаха само с предупреждение. През целия си живот не съм имал никакви неприятности с властите, освен няколко глоби за неправилно паркиране, но и до ден-днешен не съжалявам за стореното. Не си търся извинение за онова, което направих, дори искам да подчертая, че на Ърни му се размина леко.
На 24 май 2003 г. той бе признат за виновен и го осъдиха на шест години затвор за измама и кражба. Трябваше да плати на мама цялата сума плюс правните такси, също и на останалите жени. Той обяви банкрут. Осемнайсет месеца по-късно го пуснаха за добро поведение.
Казват, че времето лекува, но според мен мама никога няма да преживее стореното от Ърни. Знам, че така и не му прости. Когато го видях на екскурзията, след всичкото това време, ми се прииска да го убия. Ако не това, то поне да го пребия. Всички сме наясно как действа съдебната система. Вече бях получил едно предупреждение. Ако само го пипнех с пръст, щяха да ме тикнат в затвора. На мен нямаше изобщо да ми пука, защото щях да залича усмивката от лицето му, но мама бе преживяла повече от достатъчно. Нямаше нужда да ме вижда изправен пред съда и да преживява отново случилото си.