Бич извършва покъртителни престъпления, смъртта е негова постоянна спътница, и така до безкрай, тъй като всеки епизод представлява завършен разказ. Зрителите виждат света през очите на Бич, съчувстват му и стискат палци полицията да не го залови. Прякорът му „Бич“ говори за стаени, мерзки навици и страсти. Добре е да има запалка с изрисувано камшиче. Копчетата за ръкавели също са извити като камшик. Първият му удар — да кажем кражба: ограбва луксозното имение на някой паралия, който естествено не буди симпатии у зрителите. Полицията не е наясно за истинското му име, но предполага, че е един от тримата големи престъпници, с чиито досиета разполага. Бич обаче не е от тях. Не е регистриран в полицията. Започнал е от малък, но това никой не знае, защото той не смее да се доверява. Тук е разковничето: зрителите проумяват неговите намерения едва когато започне да действа. Бич е обикновен на вид, много старомоден, готов да плюе на всичко, насилник, който остава недосегаем за дългата ръка на закона — такива са изискванията на публиката и Бич ще ги изпълни.
Неочаквано нишката на мисълта му се скъса. Сидни се усмихна и погледна небето — слънцето се беше скрило… Изведнъж реши, че му трябва килим, за да се освободи от тялото на Алисия. Би могъл да го свие на руло и да го носи през рамо, сякаш отива на химическо чистене. Следователно ще трябва да купи един, невъзможно бе да остави гол пода в дневната или в спалнята. Цялото му същество обаче въстана при мисълта, че трябва заедно с Алисия да изберат килим. Така че сигурно ще отиде сам в „Абът“ и направо ще го занесе в къщата. Ще каже, че повече не може да търпи онази „дрипа“ в дневната, а и то си беше така. Алисия бе купила килима само заради подходящия размер и цветовете — синьо и червено, в съответствие с тъмносините завеси, подарък от майка й.
Бич отново завладя ума му. Колкото повече наближаваше дома, толкова повече засилваше ход, накрай почти препускаше и още с влизането седна зад машината.
Постави индиго, за да направи екземпляр и за Алекс. После започна да пише:
„Ударите на Бич“ — не сериали, а завършени едночасови епизоди. Бич: никой не знае истинското му име. Дори сметките за апартамента в Лондон пристигат на името на шест различни човека. Тридесет и пет годишен, приветлив, строен, с кестенява коса и мустаци, без отличителни белези, ако не смятаме характерната външност на джентълмен. Член е на престижен и труднодостъпен клуб. Мрази полицията и само при вида на фуражка кипва: просто не ги уважава и непрекъснато му се иска да ги разиграва. Работи винаги сам. Действието започва в изискания апартамент на Бич. Парите му са на привършване и това става ясно, когато Бич бегло разглежда разни сметки и квитанции. Изглежда се забавлява, по устните му играе усмивка. Лицето е изразително, но без преиграване. Той няма навика да се отпуска и да разкрива чрез монолози своите намерения. Неговата сила е в действието. Излиза, спира такси и казва на шофьора да обиколи няколко богати квартала. Набелязва местата спокойно и даже си записва нещо в тефтерче. Шофьорът е от приказливите. Бич му казва, че пътува без определена цел, искал отново да види местата, по които е живял след петнайсет години прекарани в Индия. Прави се на значително по-възрастен, за което и зрителите се досещат. В таксито изглежда остарял с трийсетина години. Бич освобождава колата, а ние оставаме с убеждението, че шофьорът за нищо на света не би го разпознал. Минава две пресечки, спира пред набелязаната къща, оглежда, записва името: Динджълби Хайт, адвокат.
В следващата сцена Бич е неузнаваем в одеждите на водопроводчик, забавно е да го гледаш. Икономът на дома настоятелно повтаря, че не са викали водопроводчик, а Бич не по-малко убедително отстоява обратното. Говорът му на работник е безукорен. Допуснат е в банята на първия етаж. Наблюдава прислужницата в будоара на госпожата. Поглежда в чантата за инструменти — там е сложил хлороформ. Първата жертва е икономът — халосва го с гаечния ключ по главата, в момента, когато се обръща да излезе от банята. Прислужницата чува лек шум и идва да разбере причината, Бич я причаква зад вратата, притиска кърпата с хлороформ до лицето й. Тя се свлича на пода. Бич взема чантата за инструменти, съвсем празна, с изключение на хлороформа и…
— Много си работлив днес. Поредната вятърничава идея?
Алисия стоеше на вратата, държеше голяма купа с ягоди.
— А-ха — подхвърли Сидни през рамо, неприятно му стана, че се отвлече, но не се ядоса както обикновено.