— Господи, ама ти не се безпокоиш, нали? — попита го тя.
— А, не. Щом я няма в Лондон, сигурно е в Брайтън. И преди се е случвало. Може да е отишла при семейство Полк-Фаради.
— Ако искаш, ще се обадя тук-там и после ще се свържа с теб. Да ти спестя малко парички! — Инес много я биваше по икономиите.
— Не, благодаря, Инес. И без това искам да говоря с Алекс, ще се обадя сам.
— Дали не е мръднала нещо? Може да не е с всичкия си, как мислиш?
— Няма такова нещо. Просто от време на време й писва да седи тук.
После Сидни се обади на Полк-Фаради. Хити отговори:
— Здравей, Сид. Тази вечер Алекс има среща. Не се е върнал още.
— Сигурно ухажва Плъмър. Не е вярно, нали?
— Уговорката беше с един нов автор, за Върдж Прес, на чашка. Сидни, съжалявам, че не успяхме. Мен ако питаш, онзи сценарий е страхотен.
— Е, няма да се предаваме, може и да излезе нещо. Хити, обадих се да попитам — предполагам, Алисия не се е отбивала?
— Тук?
— Да, при вас.
— Не, защо? Не знаеш ли къде е?
— Заминала тази сутрин. Мислех, че отива в Лондон, но сигурно е в Брайтън, защото пробвах вече на две места в Лондон. Понякога просто иска да се махне за известно време, не мога да я виня за това. Всичко ми върви наопаки и не ставам за компания.
— Божичко, взе ли колата?
— Не, качих я на влака за Лондон. Не се тревожа, нали знаеш, че не й е за пръв път.
Той знаеше, че Хити знае. Слухът му почти долавяше прищракването в нейния мозък, тя не одобряваше постъпката на Алисия, как може да изостави мъжа си точно в такъв труден момент.
— Сид, ако до утре не се върне, обади се пак, моля те.
— Добре, Хити. Благодаря.
Глава шеста
Още на другия ден госпожа Лилибанкс се обади и покани Сидни на вечеря.
— Месарят ми предложи днес чудесна прясна риба от Доувър и аз купих две с надеждата да вечеряме заедно.
— С удоволствие, благодаря. Да взема ли нещо и към колко да дойда?
— Седем и половина рано ли е? Ако искате да работите, можем да вечеряме по-късно.
— Седем и половина е добре.
— Нищо не носете, просто елате.
Но Сидни отиде с колата до Фрамлингъм и купи бутилка бяло вино. Този ден работата му спореше и той бе в добро настроение. Госпожа Лилибанкс се чувстваше отлично поради същата причина, рисуването й бе донесло удовлетворение и тя сподели с него радостта си (картината, върху която бе работила се намираше на горния етаж, и Сидни не можеше да я види, а и не пожела). Той преднамерено сподави обзелото го веселие — отсъствието на жена му налагаше да се разиграе мъничко самота и тревога.
Хранеха се в полуприземната трапезария на госпожа Лилибанкс. В два от ъглите на стаята се издигаха фурнировани бюфети, покрай една от стените имаше висока до кръста лавица, цялата покрита с холандски фаянс и разнообразни дреболии. По нейния си муден начин, госпожа Лилибанкс сервира превъзходна вечеря с десерт — домашно реване в ягодов сироп. Тя любезно и ненатрапчиво разпитваше Сидни за работата му, предразполагаше го да говори и да се наслаждава на собствения си глас.
— Изглежда „Бич“ ви е по-мил от всичко, което сте написали — обади се тя докато си пиеха кафето.
— Навярно защото е последната ми рожба. Още малко вино?
Госпожа Лилибанкс не бе доизпила чашата си:
— Не, благодаря. Но вие си налейте, виното е чудесно. Без него рибата нямаше да е така вкусна.
Сидни си наля около един пръст, а останалото, по-малко от половината, явно щеше да подслади самотния обяд на домакинята.
— Очаквам Алисия да се върне в понеделник или вторник.
— Така ли? Най-вероятно се чувства добре сама, прекарва си времето в Лондон по изложби и музеи.
— Струва ми се, че не е в Лондон — смотолеви Сидни. — Обадих се на няколко места. По-скоро е в Брайтън, тя харесва този град.
— А има ли приятели там?
— Не, доколкото ми е известно. Би ми казала.
Той леко смръщи чело и втренчи поглед в чашата за кафе. Мислеше за това, че щеше да говори същите неща, ако Алисия бе мъртва, ако я бе убил в петък сутринта например, вместо да я закара на гарата в Кемпси Аш. Същото щеше да говори и госпожа Лилибанкс. Думите се навързваха като реплики в пиеса, а актьори бяха те самите.
— Художниците изпитват нужда да останат сами понякога — продължи госпожа Лилибанкс мило.