— Ще купувате ли нещо? — го бе попитала Алисия, когато излизаше от „Фортнъм“.
— Да, но няма значение, не е важно, нещо за кухнята. Ако сте свободна и бихте приели покана за обяд, ще отложа пазаруването на драго сърце.
Беше един и десет. Влязоха в „Оувъртън“, защото Алисия бе казала, че има работа в близост до гара „Виктория“. Обядът премина ведро и спокойно. Откриха много общи неща помежду си — любовта към морето, Брак и Антониони, и накрая Алисия му довери, че бяга от всекидневната домашна въртележка и ще прекара няколко дни в Брайтън.
— Ако в неделя сте все още там, ще ми бъде особено приятно да дойда и да прекараме следобеда заедно.
Алисия бе трепнала от изненада и леко вълнение. Какво пък, става дума само за един следобед.
— Звучи чудесно, но не зная къде ще отседна. По-добре да се срещнем на гарата.
— Аз съм с кола.
Ето как се случи, че Алисия предложи да се срещнат днес в „Еклера“, първото име, което й дойде на ум, освен фоайетата на два-три големи хотела, но тя нямаше намерение да нощува там.
Сега сърцето й подскочи като го видя да влиза през вратата с розови завеси. Изглеждаше доста неспокоен, преди да я забележи, но щом я зърна, усмихнато се отправи към нея.
Прекараха божествен ден: обядваха в Ангъс, в една бирария, бродиха по хълмовете, отидоха с колата в Пайкоумб и пиха чай в „Ханчето на орача“, наслаждаваха се на слънцето в късния следобед, изтегнати върху шезлонгите на плажа.
Едуард бе с приятен и мил характер, истинска почивка след Сидни. И двамата избягваха името му. Алисия се притесняваше, че ако заговорят за него, Едуард естествено би прозрял кавгата им, но той изобщо не се опита да подразбере или изкопчи нещо от нея, и това я впечатли приятно.
— Виждали ли сте се с Инес и Карпи напоследък? — попита тя.
— Не, откакто се запознахме там с вас — Едуард се извърна към нея за миг, беше на кормилото. — Не сме много близки.
Алисия изпита голямо облекчение, не й се искаше общите им познати да знаят, че Едуард е идвал в Брайтън да я види. Без съмнение и Едуард мислеше така. Тя усещаше инстинктивно, че той би могъл да е много дискретен и предпазлив при необходимост. Домът на Инес и Карпи бе широко отворен за всички, а Едуард без всякакво съмнение бе по-възпитан и с по-добри обноски от повечето тогавашни гости. Единственото, което смущаваше удоволствието й в момента, бе високата скорост, но не можеше да не признае умението му да шофира. Бързото каране бе един от невротичните й страхове. Също и самолетите. Изпадаше в състояние на трескав ужас след едно злополучно пътуване до Париж, когато бе на двайсет години, и оттогава избягваше да лети.
Вечерята бе по-вкусна дори и от обяда. Прекрасно е да ядеш каквото си искаш, където си искаш, без да мислиш за сметката. Едуард си тръгна за Лондон малко преди десет вечерта, и Алисия искрено съжаляваше.
Глава осма
Следващият понеделник вечерта Сидни дописваше последното изречение на втори епизод от „Удар на Бич“, в който Бич убива съпруга на своя приятелка, с която няма интимна връзка: „Съпругът, кръгъл простак и брутален мерзавец, почти без нито едно достойнство, почти — защото садизмът и себелюбието му, любовните геройства и алкохолизмът трябваше все пак да бъдат смекчени с няколко добронамерени щрихи, за да заприлича на човек, иначе кой щеше да повярва в него? Във всеки случай, за съпруга нямаше да има съчувствие, Сидни ясно си представяше как удушването му предизвиква радостна възбуда сред всички телевизионни зрители — и мъже, и жени, и деца. Бич се измъкна безнаказано, което се отнася и за съпругата, тъй като по негово нареждане тя е заминала да прекара последните два дни на безопасното разстояние от шейсет мили“. После Сидни написа следното:
Алекс, стари приятелю,
Изпращам ти още един епизод, пълен с подвизи, каквито само Бич ги може. Недей унива поради отказа. Ние ще ги чукаме по кратуните с нашия Бич, докато мъртвите им стъклени очи станат зрящи и не разберат, че разказите ги бива. Догодина ще пишем разкази на остров в Гърция, наш собствен.
Припявайки си „След бала“ със свой текст, той слезе долу и занесе в кухнята празната си чаша, след което се почерпи с уиски. Радваше се на Алисиното отсъствие, това бе истински късмет за Бич.