Тяхната чудесна предишна събота и неделя се повтори и Алисия му подари игла за вратовръзка, имитация на антична. Бе издебнала свободна минутка в събота следобед. Тя не попита дали и кога ще се видят пак, но Едуард беше този, който се заинтересува следващата събота ще бъде ли още в Брайтън.
— Най-вероятно, да — отговори Алисия, а Едуард поиска разрешение да я посети отново.
— Чудесно ще е, ако нямаш какво друго да правиш — добави тя, без да мисли, но в тази секунда тя го обичаше, и той, Едуард, дори не си и представяше, че би могъл да я има сега, веднага…
Глава тринадесета
В края на юли, почти месец след заминаването на Алисия, Полк-Фаради дойдоха за една събота и неделя в Сафък при Сидни. Той работеше върху третия епизод от поредицата на Бич — „Вторият господин Куентин“, където техният герой се превъплъщава в дипломат. Това щеше да е първото развлечение на Сидни (като изключим посещението на Инес и Карпи), откакто бе останал сам и с необичаен за него ентусиазъм той накупи от един магазин в Ипсуич всякакви деликатеси плюс няколко бутилки вино и месо за печене.
Семейство Полк-Фаради пристигнаха още в петък към осем и половина вечерта. Сидни ги посрещна на черния вход. Носеха бира, вино и два сладкиша с крем, приготвени от Хити.
— Ще си прекараме страхотно! — каза Сидни, приготвяйки първите чаши с питиетата в кухнята.
— Да, вече вали — отвърна Алекс, но без печал.
Хити се намеси:
— Може ли? Миризмата е вълнуваща! — и пристъпи към печката. — Ммм! Да направя ли картофено пюре?
Сидни се оправяше с печеното.
— Картофите са сварени, така че ако искаш — можеш.
Речено, сторено.
— Добре изглеждаш, ергенския живот ти понася.
— О, знам ли… — Сидни си спомни, че госпожа Лилибанкс бе казала същото преди няколко дни.
Той бе изцяло обсебен от надеждата, че техния Бич може да бъде откупен, но не му се щеше да го урочасва с приказките си.
Хити влезе с чашата си, огледа дневната и се наведе да се порадва на розите, поставени от Сидни пред камината в пукната ваза.
— О, не е ли сменен килимът? — попита тя.
Сидни потрепна, както и първия път, когато госпожа Лилибанкс бе задала същия въпрос.
— Да, решихме, че старият е заприличал на парцал — погледът му се заби в Алекс. — Този го купихме много евтино, от един магазин за употребявани вещи.
— Хубав е. Новини от Алисия?
— Не, не очаквам да се обади, нали знаете. Тя искаше, наистина искаше, да остане сама за малко. Това положение ми създава неприятности, защото очевидно не се е обадила и на майка си, а тя очаква от мен вести — Сидни усещаше, че обяснява на дълго и широко нещо съвсем очевидно, но не беше изричал и двайсет свързани думи откак бе разговарял с госпожа Лилибанкс преди три-четири дни.
— Имаш ли някаква представа къде може да е? — попита Хити.
— В Брайтън — отвърна Сидни.
— Той я е премахнал — вметна Алекс, надигайки се, за да напълни празната си чаша в кухнята. Намигна с едното око, а с отвореното се мъчеше да надникне зад застиналата гримаса на Сидни. — Пребил я, сега ще си живее с париците й, а и убийството ще превърне в пари, като го вмъкне в някой от епизодите за Бич.
— Ти не се тревожиш за Алисия, нали? — като че на себе си изрече Хити.
— Не, не се тревожа и не виждам защо.
— Колко време ще отсъства?
Сидни не можеше да се отърве от чувството, че тя се мъчи да изтръгне от него информация, която да предаде на заинтересовани лица в Лондон.
— Предполагам, че може и да са шест месеца. Алисия нямаше предвид нищо определено. Не исках да казвам това на майка й, защото родителите й наистина съвсем ще се разтревожат. Младото поколение за тях е непонятно — Сидни взе чашата от Хити и се отправи към кухнята. Не че беше празна, но искаше да се покаже добър домакин.
Докато привършваха с вечерята, Сидни ги занимаваше с „Вторият сър Куентин“.
— В началото на разказа — поде Сидни — в една тъмна уличка на Анкара се извършва покушение над К. С. Г. М. — Н. С. сър Куентин Огилви, буквите значат Кралски Съветник Генерал-майор Негово сиятелство Досадник. Започваме с бомбена експлозия, още никой нищо не знае. Бууум! Господинът тъкмо напуска дома на една от неговите любовници. Два са решаващите момента в завръзката: първо — сър Куентин трябва да се появи на дипломатическа конференция в Лондон, и второ — нито турската, нито английската страна трябва да знаят за убийството му. Ето къде Бич…