— Защо? — попита Алекс отпуснат на стола, с кръстосани крака.
— Поради обстоятелствата в момента — дипломатическа криза в отношенията между Турция и Англия. Камериерът на сър Куентин, който съвсем не е глупак, научава за смъртта му от едно улично хлапе, което идва да му каже. Камериерът и момчето прибират тялото от улицата и го скриват в гаража под едно платнище. След това камериерът се обажда в Лондон, в криминалния отдел. А те се свързват с агент, с когото нямат възможност да установят контакт повторно.
— Хмм — каза Алекс с невярващи и сънени очи, сведени към чинията, в която обираше с последното късче печено соса от яденето. Хити поне следваше развоя на действието, затова Сидни продължи:
— Виждаме Бич в лондонското му жилище, разговаря с въпросния агент, който току-що е позвънил по телефона. Бич се усмихва и казва, че ще свърши работата, но ние не знаем за какво става въпрос. Сега се връщаме в Анкара и виждаме турските атентатори объркани, смутени и вбесени, защото вече се знае, че опитът за покушение е бил неуспешен. Ето го сър Куентин, разхожда се из града, по-жив от всякога, но с превръзка на главата и едното око: предполага се — от бомбата. Но това всъщност е нашият Бич, вмъкнал се по съвършен начин в кожата на истинския сър Куентин.
Хити тихичко, на пръсти, пренасяше мръсните чинии в кухнята и слушаше внимателно. Поднесе сладкиша. Сидни чу кипването на кафето зад гърба си. Продължи:
— Алекс, тук има богати възможности за комедийни положения! Можем да накараме една от похотливите му любовници да се запъне пред прага на къщата му, много напориста, но той се страхува, че неговата мъжественост не ще да е като на сър Куентин и това ще го разкрие и провали.
Смехът на Сидни изгърмя — беше доволен от кикота на Хити.
— Хм — усмихна се Алекс с половин уста. Очите му бяха малко пияни, или може би зачервени от шофирането.
— Не забравяме да подсещаме за платнището в гаража. Например, идва монтьорът да смени изгоряла крушка на задния фар, колата е Ролс Ройс. Камериерът се щура около него и гледа да го отвлече от намерението му да си постеле брезента, за да се пъхне под колата или нещо подобно.
— Изгубих нишката — оплака се Алекс.
— На хартия ще е по-добре и лесно ще я проследиш. Разказът е много прост, като всяка хубава история — заяви Сидни. — Аз не съм я изпуснала, продължавай — каза Хити, сядайки на старото си място. Тя бе поднесла сладкиша в чинийки с чисти вилички.
— Огилви, т.е. Бич — започна Сидни — идва в Лондон тържествено, както си му е редът по протокол, за конференцията, блестящо се справя със задачата си, а тя се състои — предотвратява политическа криза, и тем подобни — Сидни стигна дотук и замлъкна, защото по-нататък не беше го измислил.
— Трябва ни нещо по-така, за завършек. А платнището в гаража? — Сидни втренчи поглед в средата на масата и пред очите му изплува синьо-червения килим, който бе заровил, килимът с опакото отвън, криещ Алисиното тяло. Какво друго прави човек с труп, освен че го погребва? — Струва ми се, че трябва да заровим нещастника някъде.
— Кой ще го направи? — попита Алекс, заемайки се със сладкиша.
— Камериерът, и помощници. На всички им е известно за преодоляната международна криза и без много въпроси ще се заемат с такова дребно нещо — заравянето на труп.
— По-късно отсъствието на Огилви ще бъде установено. Предполагам, че Бич ще остане в Лондон, така ли? — попита Алекс.
— Точно така. Там ще „изчака“ следващия епизод — отвърна Сидни. — Ще се разбере, че е изчезнал, но ние няма да разкриваме картите, докато не премине международната криза.
— Каква криза?
— Алекс! — извика Хити с укор. — Можеш да проявиш поне малко любезност към Сидни, като го слушаш.
— Слушам, но пропуснах „кризата“ — Алекс повдигна издълженото си бледо лице, а едната му черна вежда се смръщи срещу жена му. — Пълна мъгла е тази криза, а не вярвам да е по-ясно и за Сидни.
Хити, с поглед в Алекс, въздъхна със съжаление.
Всички бяха уморени. Не помогна и втората чаша кафе, която Сидни им предложи, за да издържат докато измият чиниите. Алекс бе видимо изтощен, за да чакат помощ от него. Вече в кухнята, Хити каза:
— Надявам се, че не те дразни мърморенето на Алекс. През седмицата беше страшно зает, три вечери седя до късно, а и шофирането насам…
— Не го вземай присърце — развеселен отговори Сидни. — Той само се опитваше да ме дразни, зная. — Ръцете му бяха потънали в сапунена пяна.