— Големите купи къде стоят? — Хити подсушаваше съдовете и ги поставяше по местата им.
— Все ми е едно — където ги сложиш. Ако смениш местата им, още по-добре — за разнообразие.
Когато Хити се върна за следващата чиния, каза:
— Сигурно си ужасно самотен тук без Алисия.
Сидни се обърна към нея: лека усмивка играеше на лицето му. Самотата му понасяше, превъзходно беше, но предугади, че пред хора като Полк-Фаради, които не могат без топлината на приятелството, не бива да изглежда чак толкова превъзходно, когато е сам.
— Не, харесва ми. Не забравяй, че съм едно дете в семейството си. Винаги съм бил сам.
За Сидни бе непонятно как може на някого да му харесва живота с куп хора наоколо, като италианските фамилии. Множеството го притесняваше. Струпаните хора пред киното или в кафенетата предизвикваха у него тревожни чувства. Изглеждаха враждебно настроени, като на война. За него желанието на хората да са заедно беше противоестествено. Той бе оклофоб, тълпомразец, тълпата го ужасяваше. По лицето на Хиги все още личеше отпечатъка на съчувствие и загриженост.
— Алекс ми казваше, че Алисия получавала месечна издръжка, вярно ли е?
Усмивчица прекоси лицето му: „Ако Алисия е мъртва, парите ще получаваш ти, нали? Да! Ще дойдат на първи август. Понеделник“. — Като че това й се искаше да изрече.
— По пощата ли я получава?
— Да. На втори.
Хити стоеше на един крак и чешеше стъпалото на другия. След вечеря бе събула новите си сандали, защото я стягаха и сега беше боса.
— Ако не дойде, Алекс казваше, че може да се обадиш на банката и да ги попиташ какъв адрес им е оставила за препращане. Предполагам, че им е съобщила.
— Да, сигурно, но не мисля, че тя иска да знаем къде е. Имаме споразумение. Тя настояваше за пълна дискретност. Разбираш ли? — Сидни се надяваше с това да сложи точка на разговора.
— Но не ти ли е любопитно?
— Не — каза той и извади запушалката на мивката, но си спомни, че кафеникът не е измит, и бързо я пъхна обратно. Изсипа старото кафе в кутията, където събираха отпадъци, изми кафеника, изсуши ръцете си, след това взе ръката на Хити и я долепи до устните си.
— Благодаря, сладка моя. Ще пийнеш ли една глътка бренди за спокоен сън?
— Не, не бих могла.
Петнайсет минути по-късно Сидни вече спеше на двойното легло, в спалнята.
Събуди го любовното гукане на един гълъб. Ооооо… — така високо, сякаш беше в стаята. Той слезе долу и сложи кафето. После се качи в кабинета си, постави чист лист в машината и написа: „Вторият сър Куентин. Първо действие“. И започна да трака. След двайсет минути и две чаши кафе имаше написани вече три страници и половина и по-прозрачна от кристал правителствена криза. Около девет събуди гостите си с поднос кафе и отиде в кабинета да вземе написаното.
— Хвърли му поглед, ако искаш. Мисля, че сега е по-ясно.
Още при първите лъчи на зората Сидни бе разбрал, че на разказа му липсва средната част, затова се бе погрижил да я измисли като накара убийците да направят втори опит за покушение над техния Бич, когото те считат за истинския сър Куентин, но в края на краищата, той пак ги надхитря и успява да се справи с положението, преди да отлети за лондонската конференция. Сидни слезе в кухнята, за да приготви закуска.
След няколко минути се появи Алекс и сподели, че историята му се вижда доста интересна.
След закуска той и Сидни отидоха с колата до Фрамлингъм, където Сидни купи дървени въглища и голямо парче месо за печене. Кулинарно вдъхновение го бе осенило и му се искаше да изпече месото на жар в трап. Хити се разпореди с продуктите, които бяха донесли, а Сидни отиде в градината за лопатата. Алекс го последва, защото му беше любопитно да види как се приготвя всичко това. Лопатата потъна в твърдата, тревиста земя и изскочи първата копка. Сидни забеляза по-тъмните и вече засъхнали бучици пръст, полепнали в горния й край, останали от дупката, в която бе заровил Алисия. Алекс бе впил очи в лопатата, аха да каже нещо.
— Колко трябва да е дълбока? — попита той.
— Около метър. Може и по-дълбоко, но за цели животни. Правя дупката за парче месо.
Колкото несговорчив бе Алекс миналата вечер, толкова дружелюбен бе сега. Следобедът им бе особено плодотворен. Прекараха няколко часа на слънце и разговаряха за историята на Бич: натъкмиха я в три действия и двайсет сцени.