Междувременно Алекс бе готов да започне сценария по втория епизод. Сидни знаеше, че щеше да му отнеме не по-малко от две седмици.
— Ако ми го пратиш по пощата, ще го напиша на машината.
— Нали знаеш, все нещо се променя и поправя в последната минута. Така че аз ще си го препиша.
Нетърпение душеше Сидни и той въздъхна:
— Дали ще го откупят? Преди края на август няма да можем да научим нищо, нали?
— От Плъмър ли? Най-вероятно. Мисля, че няма да се справя и с трите до края на август, а той иска три завършени.
Сидни разплеска една гадинка, впила се в ръката му.
— Защо да не опитам аз със „Сър Куентин“. Ние доста прилично и задоволително очертахме основните моменти.
— По-добре да си работим както досега. Добре върви. Нека не правим промени.
Сидни не отговори. Беше раздразнен от господарското отношение на Алекс към труда им. Сам измисляше всичко, а защо Алекс си присвоява монопола на сценариите? Сидни стана и каза:
— Хайде да пийнем, слънцето вече преваля.
Пиеха вторите чаши, когато Сидни драсна клечка кибрит и запали дървените въглища, залети с някакво течно гориво, за да пламнат. Лумна изведнъж: издълбаната пръстена паница бе невероятна гледка. Хити уви картофите във фолио и ги опече в жарта. Беше им радостно и Сидни запя:
Хити се заливаше от смях и Сидни я последва, тъй като импровизацията му се бе отдала с лекота. Надяваше се думите да не са стигнали до ушите на госпожа Лилибанкс.
— Виждаш колко му понася ергенлъка! Помниш ли го толкова жизнерадостен в присъствието на Алисия?
— О, Алекс! — започна Хити, готова да брани светостта на съпружеството.
— Е, не е ли вярно, Сид? — продължи Алекс.
— Да, прав си. Край на криеницата с бананите и тем подобните игри. А като почнат чековете й да валят, ела и гледай! Прибави и хонорарите от Бич. Ех, че живот! — Сидни бе подвил коляно, за да опита с длан дали жарта е готова.
— Криеницата с банани ли? — почуди се Хити.
— Алисия ги обичаше, т.е. обича ги — поправи се Сидни — но не така зрели както аз ги харесвам, затова се налагаше да си крия по някой зад книга или нещо друго, преди да ми ги е изяла. След време, тя започва да чисти праха от книгите и открива скритите банани. Тогава се разнася нещо като: „А у-у-у! Мили боже! Още един и колко гнусен!“.
Хити и Алекс се запревиваха от смях.
— Скрити банани! — повтаряше си Хити, подпирайки се на Алекс.
— Говорехме си с Хити, че можеш да откриеш Алиса по чека, къде ще й го изпрати банката.
— Да, но както вече казах и на Хити, тя не иска да я откривам — Хити му е казала вече, помисли Сидни, пък и не му се искаше да навлиза в такъв разговор. Въобще не желаеше да приказва за Алисия.
— Ще ни известиш, нали, ако има някакво движение по чека? — помоли Алекс.
— Естествено, не се съмнявам, че парите ще й потрябват — добави Сидни, но си помисли друго. Освен ако не е у някой приятел, каза си той. Не ми се вярва да е лондончанин, а тя няма достатъчно добри познати извън Лондон, при които да отседне, освен онази семейна двойка, нейните съученици, но съм убеден, че не би отишла у тях.
Сидни се изправи.
— Ще потърся скарата докато е още светло — каза той и се отправи към градинската пристройка.
Хити и Алекс си шушнеха нещо приглушено, когато се върна с квадратната скара.
— Имате обща сметка в банката, нали Сид? — каза Алекс. — Би могъл…
— Да, но тя няма да изтегли всичко, няма да ме остави без пукнат грош.
Вечеряха вътре, но оранжевото блещукане на тлеещата жарава ги привлече отново навън и те дълго седяха около нея: Хити с наслада отпиваше по глътка кафе, а мъжете довършиха виното.
Глава четиринадесета
Сидни откри, че Полк-Фаради имаха право да придават такова значение на Алисиния личен доход и вероятния начин, по който тя би могла да вземе парите си. На втори август, вторник, пристигна чек от банката в Уестминстър, а само половин час по-късно, още преди девет, позвъни госпожа Снийзъм и попита за чека. Сидни каза, че е пристигнал.
— Това може да означава, че Алисия има намерение скоро да се прибере. Надявах се вече да е вкъщи, защото преди няколко дни се обадих в банката и научих, че не е предупреждавала за смяна на адреса. Ти имаш ли някаква вест?