Смътна болка се разля по тялото й. Едуард явно не бе навлязъл в духа на тяхното преживяване.
— Смяташ това, което правим, за незаконно?
Той се изсмя:
— Точно така, скъпа. А и с полицията става още по-лошо.
— Ако последвам съвета ти, ще бъдем разделени месеци наред.
Беше истина. Едуард замълча, разкъсван от противоречиви чувства.
Алисия влезе в кухнята, време беше за вечеря.
Глава шестнадесета
Преди да изтече седмицата, полицията посети Сидни и госпожа Лилибанкс за втори път: появи се същият млад полицай, придружен от цивилен мъж, инспектор Брокуей от Ипсуич. Макар че бе висок и с грубовато лице, той говореше меко, но често и силно кашляше.
Горе-долу по това време Сидни получи просветление, че Алисия е приела ролята си в привидната драма и играеше убедително. Не само той, но и никой друг нямаше да научи нещо, ако зависеше само от нея.
А и в събота Сидни улови зараждащото се подозрение у инспектора. Странно, изпитваше мъничко вина и неспокойствие, но все пак бе доста самоуверен, защото всъщност не беше я убил. Съвсем не нарочно обаче изпусна чашата, докато си наливаше кафе в кухнята под зоркия поглед на двамата мъже в трапезарията, на които също бе предложил, но те бяха отказали. Уплаши се, обърка се. Първо каза, че е качил Алисия на влака в Кемпси Аш, но младият полицай го поправи според дадените вече показания, и той замени Кемпси Аш с Ипсуич.
— Видяхте ли някой познат в Ипсуич? На гарата? — попита инспекторът.
— За съжаление, не — бързо отвърна Сидни и не му убягна, че инспекторът запечата това „за съжаление“.
Удивително, колко истинска беше въображаемата му вина!
Инспекторът пожела да види стаята на Алисия на горния етаж, което значеше спалнята и студиото. Сидни вметна, че е взела със себе си кутията с боите, голяма колкото куфар, но е оставила триножника. Инспекторът отвори нейното най-горно чекмедже, търсейки нещо, което никоя жена не би оставила: например червило или пудра, но вътре си стояха четири червила и две стари пудриери; купче с носни кърпички и шалчета; ножички за нокти, несесер за шиене и няколко колана.
Инспектор Брокуей попита с какви куфари е заминала и Сидни му отговори — с два, един турскосин с ъгълчета от кафява кожа и още един, кафяв, по-голям, кожен, с каиш. Беше взела няколко зимни костюма и палто с кожена яка. А с какво е била облечена в онзи ден? Сидни не можа да си спомни. Но жълто — бежовият шлифер бе преметнат през ръката й.
Инспектор Брокуей и полицаят излязоха през задната врата, без да кажат нищо, а Сидни ги последва доста озадачен, докато му стана ясно, че инспекторът иска да види дали има следи от копане в задния двор. Интересно му беше, защото се сети за героя си Криси, и той наистина се постара да се постави на мястото на убиеца, заровил жена си под два квадратни метра трева, която, нарязана на чимове от по около двадесет квадратни сантиметра, бе предварително внимателно отстранил, но от представата му се изплъзваше вътрешното усещане, а що се отнася до външното поведение, то предполагаше, че престъпникът би се държал като него — гледа си небето и птиците и оставя полицаите да се занимават със себе си. Виновният човек, разбира се, няма да изпуска полицаите от очи, за да види на какви следи попадат, и Сидни точно така правеше — поглеждаше към тях отдалеч. Инспекторът бе надникнал в гаража и бе забелязал, че подът е дървен. Не може да се каже, че огледът е много щателен, мислеше Сидни. При разследване по правилата полицаите би трябвало, застанали на ръце и колене, да огледат всеки сантиметър, даже да ровят и копаят тук-там, да откъртят дъските от пода в гаража. Да не забравяме, обаче, за какво е огледът — търси се заровен труп, а по-грижливата проверка на мястото може би ще дойде по-късно. Следите от прясно обърната земя биха се заличили само от един-два валежа след заминаването на Алисия; без съмнение, инспекторът мислеше за същото.
Инспекторът се сбогува много вежливо, но сдържано — хладно, без ни една-едничка закачка, като например „Не унивай“, нито обещание да му се обади щом открият нещо.
Сидни запали цигара, наблюдавайки как двамината се отдалечават към къщата на госпожа Лилибанкс. Колата на инспектора бе край пътя пред дома на Сидни. Тя, като противовес на съмнението, което бе предизвикал у инспектора, ще каже добри думи за него. От друга страна обаче, загатвайки подозрението си, инспектор Брокуей би могъл да го посади в нейния ум. Те, естествено, ще се постараят да изкопчат колкото се може повече от госпожа Лилибанкс. Нищо чудно да им каже за килима, ако го е видяла с него. Много му се искаше да подслуша разговора им.