— Затова Алисия сега си плаща — довърши тя тежко, все още седнала с изпънат гръб и вгледана в Сидни.
— Да — измърмори той автоматично.
— И естествено, не беше щастлива! — тя хвърли поглед, пълен с удовлетворение, защитила достойно своя начин на живот, срещу който се бе разбунтувала дъщеря й.
— Да — отвърна Сидни.
Те се включиха в краткия „молитвен“ размисъл, предизвикан от думите й. После той каза:
— Съседката, госпожа Лилибанкс ме помоли да ви поканя от нейно име на чаша чай, към четири. Тя познава Алисия доста добре. Може би и Алисия ви е говорила за нея.
Госпожа Снийзъм въпросително вдигна глава към съпруга си:
— Не знам, как мислиш, Хартли? Би трябвало да се срещнем. Да, чували сме за нея от Алисия — допълни тя за Сидни.
— Може би няма да имаме толкова време — вмъкна Хартли Снийзъм.
Госпожа Снийзъм изяви желание да видят стаята на Алисия и Сидни ги заведе на горния етаж. Последните абстрактни картини бяха приети с равнодушно неодобрение от нейна страна.
— Алисия направи сполучлив портрет на госпожа Лилибанкс — каза Сидни. — Долу в дневната е, но може и да не сте го забелязали.
Госпожа Снийзъм бе пропуснала да види портрета, обаче прикри този факт с думите:
— А, да. Ще го видя още веднъж.
Тръгнаха си в четири без десет. Вече отпред, на плочника, госпожа Снийзъм се обърна към къщата на Лилибанкс и каза неопределено:
— Хартли, да се отбием при съседката. Само ще се запознаем, дори няма да влизаме.
— Добре — съгласи се Хартли.
Учтиво си взеха довиждане и обещаха да поддържат връзка, после Сидни се прибра вътре. Знаеше, че Снийзъмови не само ще влязат, но и ще останат за чая, поне половин час. Отстраниха го без много шум, за да поговорят с Лилибанкс насаме. Но щом Приси е там, тя няма да им каже много. Така или иначе, щеше да премълчи за килима, мислеше Сидни.
Петнадесет минути по-късно се дочу шум от машина и Сидни стана да погледне през прозореца. Червената кола на Приси тъкмо потегляше в посока Ипсуич и Лондон.
Глава деветнадесета
Госпожа Лилибанкс бе мъничко изненадана, като видя Снийзъмови без Сидни, но почти веднага се досети за мисията им. В първите минути, докато Приси беше с тях, не се чувстваше напрежение, но то нарасна щом тя си тръгна. Снийзъмови настъпваха бавно, тактично, но с отчаяна решимост. Как се отнася към бохемския живот на дъщеря им и зетя? А занемарената морава пред къщата наистина говори лошо за нравите им! Принудени, вежливи усмивки предизвикваха толерантните отговори на госпожа Лилибанкс, но не след дълго те отново ставаха нападателни.
— Никога не съм вярвала, че Сидни ще я направи щастлива — каза госпожа Снийзъм. — Женитбата им не ни беше по сърце, знаете, но не искахме да се изправяме на пътя й като строги и старомодни родители. Ала не очаквахме нищо добро, нали Хартли?
— Да, така е — потвърди Хартли Снийзъм.
— Тя винаги е правила каквото си иска, така беше и когато реши да се омъжи за Сидни, обаче Алисия не издържа на напрежение, въпреки че може да си мисли обратното — госпожа Снийзъм плесна с опакото на едната си ръка дланта на другата. — Тя се нуждае от здрави основи за живота си, така е възпитавана да живее. Не обичах много Сидни Бартълби, когато се ожени за дъщеря ми, а още по-малко ми харесва поведението му сега, съвсем открито си го казвам — продължи тя, гледайки прямо госпожа Лилибанкс.
— Какво искате да кажете с „поведението му сега“? — попита госпожа Лилибанкс.
— Ами не се държи като човек, чиято съпруга е изчезнала — потвърди тя думите си. — Поне моята представа е по-различна, един съпруг не може да се държи като него! Съвсем хладнокръвно приема факта, че жена му я няма, сякаш знае нещо, а къде е, не казва. Имам предвид, че тя изобщо не го интересува, ето това е, което мисля. Простете, госпожо Лилибанкс, че говоря така откровено, но това е много сериозно, ние живеем с тази тревога вече цял месец. Допускате ли, че Сидни и Алисия имат споразумение, което пазят в тайна?
Госпожа Лилибанкс понечи да долее чай, но бе спряна от гостенката с леко поклащане на главата.
— Сидни ми каза, а и Алисия също, че искат да се разделят за известно време.
— О, това съм го чувала толкова пъти, че не искам повече да слушам. И Хартли също. Имах предвид нещо по-сериозно, развод например.
— Не зная нищо подобно — каза Лилибанкс — но надали Алисия би споделила с мене.