— Харесвам я. Много ми харесва.
— Добре — каза Сидни. — Значи рисува. — Той хвърли молива си сред безпорядъка на оплесканата с мастило маса, а един лист хартия белееше в машината примамливо.
— Е, убива си времето жената, възрастен човек. Не ще да е сериозно. Май си има пари.
Същия ден следобед Алисия отиде да пазарува във Фрамлингъм и се върна чак към пет, тъй като срещна случайно Елспет Крег в „Кърли и Уеб“ (магазинът, където сметката на семейство Бартълби растеше не с дни, а с часове, но въпреки това бяха добре дошли) и бъбриха повече от час в едно кафене. Елспет бе австралиец, женен за англичанка и чакаха дете след три месеца. Набъбващото тяло на жена му пробуждаше у Алисия смътно желание за бебе, но семейните финанси не позволяваха, а и тя не бе сигурна дали от Сидни ще стане добър баща и дали въобще връзката им ще се окаже трайна. Искаше й се дете, но сегиз-тогиз в главата й се прокрадваше ужасното: „Дете, но от Сидни ли?“. В реда на нещата ли беше съжителството на тази гадна мисъл с обичта й към Сидни и нейната радост от споделеното с него легло? Да си влюбен значи да не се тревожиш от недостатъците на другия. Обърканата й душа избягваше подобни размисли. Времето променя всичко, за добро или зло, никому не прощава, мислеше Алисия и търпеливо чакаше.
Сидни влезе при нея, тъкмо когато привършваше с прибирането на продуктите.
— Изпращам това на Алекс с утрешната поща. Моля го да намине в събота, ако си съгласна. Е, сещаш се, че и двамата ще дойдат и ще преспят у нас, но да пукна, ако още веднъж се разкарвам до Лондон заради тази работа.
— Разбира се, че съм съгласна, Сид — Алисия вече мислеше за чаршафите и петъка, когато явно ще трябва да чисти цял ден (Хити нямаше изискан вкус, но домът на Полк-Фаради беше винаги по-чист от техния), за количеството месо, което трябва да приготви, защото Алекс и Хити обичаха да си угаждат.
— Ако в събота и неделя тази история не добие приличен вид, да върви по дяволите, ще подхвана нещо ново! — Той запрати жълтия си молив върху мивката, като че вече няма да има никакво вземане-даване с него.
Алисия бе свикнала с този жест, една извивка на китката навън и две-три бързи премятания на молива, преди да замре неподвижен. Тя не помнеше той да е вдигал някога молива си, обаче винаги имаше по един за хвърляне.
— Разбира се, скъпи, ще се радвам да ги видя — усмихна се неочаквано тя.
Глава трета
Алисия се възползва от случая да покани госпожа Лилибанкс за вечерята в събота. И без това щеше да готви толкова много, една порция повече нямаше да я затрудни. Госпожа Лилибанкс сигурно щеше да се радва да бъде сред хора, след като почти цяла седмица бе прекарала в усамотение.
Семейство Полк-Фаради пристигнаха в събота към три, цял час по-късно от уговореното, защото бяха спрели да хапнат по пътя, а освен това не било лесно да уредят идването на Люси, която работеше на половин ден при тях и се грижеше за децата.
— Тя няма телефон — обясни Алекс — чрез няколко души й съобщихме да дойде, и докато приготви едно — друго и се довлече…
— Не дойде и в петък — добави Хити. — Някой от техните бил болен. — Хити имаше кръгло лице и права руса коса, подстригана на бретон. С тази прическа изглеждаше като русо китайче.
— Така или иначе, вече сте тук — възкликна Алисия. — Какво да ви предложа? Нещо за пиене?
— Нищо, миличка — каза Алекс, разпери ръце и с едната прегърна здраво Алисия. Той беше висок, тъмнокос и блед, малко пълен.
— Прекрасно е да се измъкнеш от града и да усетиш уханието на въздуха! Да си в Англия сега, през април! Имаш ли нещо против да си сваля сакото?
Сидни изтича леко надолу по стълбата, беше отишъл да остави сака на Алекс и Хити в стаята за гости.
— Как така няма да пиете? — закачливо попита той. — Да не би да шофираш?
— Не, ама… — Алекс смигна на Алисия с голямото са кафяво око. — Смятам да упражним нашите големи интелектуални възможности този следобед и да придадем завършен вид на онази история, още преди залез-слънце.
— Или да си пръснем черепите още преди изгрев-слънце — каза Сидни.
— Ами да, аз твоя, ти моя — едновременно! — допълни Алекс.
Стана пет, а Сидни и Алекс не бяха успели да измислят кой знае какво, но въпреки това у Сидни се появи усещане за добре свършена работа, както неминуемо се случваше по време на обсъжданията с Алекс, по простата причина че две глави мислят по-добре от една. Ала той си даваше сметка за неоснователността на това усещане.