— Дай да видим договора — поиска Сидни. Алекс го извади от джоба в капака на куфара.
— Още не съм го подписал.
Сидни прочете всичките три страници. Подялбата на парите бе петдесет на петдесет. Сериите трябваше да се излъчват най-малко шест седмици, с уговорка за възможно продължение, и в такъв случай — увеличение на заплащането.
— Изглежда наред, нали? — попита Сидни. — Не е бог знае какво, обаче не ни мамят за нищо.
— Така е — притеснено отвърна Алекс.
— Какво си се угрижил?
— Угрижил съм се… — Алекс се разтършува из куфара, после се изправи. — Угрижил съм се, защото си затънал до шия.
— О, я стига, Алисия е жива и здрава. Сигурно си има и приятел. Вече ми се гади от тази история.
Алекс го погледна изучаващо и отстъпи крачка, съвсем до крачето на дивана.
А Сидни усети, че бе пристъпил крачка напред, към Алекс. Питаше се дали Алекс нарочно не се прави на уплашен.
— Какво си намислил, Алекс?
— Намислил съм, че могат да спрат сериите, ако работата се влоши.
— А може би си намислил да прибереш всичко? Особено след като първите шест епизода са готови, написани. И вече приети, от първата за водопроводчика, до последната за Падингтън.
— Ти си луд! Искал съм всичко да прибера! — Алекс се изсмя. — Сид, имаме проблем, и ти също го знаеш. Къде е Алисия? Лесно е да казваш, че е добре и живее с някакъв мъж, обаче къде? Дали хората ще се примирят да гледат всяка седмица името ти на екрана, редом с моето, без да си задават този въпрос и без да предприемат нещо, как ти се струва?
— Какво да предприемат?
— Бойкот. Ще пишат оплаквания.
Сидни се усмихна.
— Харесваме пиесата, но протестираме срещу автора. Ха!
— Не ти ли е ясно, че могат да ни секнат по средата?
— Не изпростявай, Алекс.
— Не ставай смешен. Виждаш ли причината, поради която да поема този риск? Само заради теб?
Сидни се намръщи.
— И какво предлагаш?
— Мисля, че трябва да получа шейсет процента, а ти четиридесет. Мисля, че това ще бъде справедливо, като вземем под внимание вложените усилия и тези, които аз ще вложа. Като вземем под внимание, че могат и да го спрат всеки момент.
Сидни въздъхна. Спомни си алчността на Алекс към парите, подхранвана от семейството му всеки път, щом се поотпуснеше.
— Аз поемам същия риск. И аз съм вложил доста време.
— Да, но твоята работа е приключена. А рискът съществува по твоя вина.
— Без мен нямаше да видиш нищо. По дяволите, Алекс, тази разправия ми омръзна, не съм съгласен с условията ти.
Алекс се подсмихна и отиде до масичката за цигара.
— Засега си на свобода, така да се каже, но за колко време мислиш? Сид, ако полицията разбере това, което ние с Хити знаем, как бъбреше несвързано, опитвайки се да обясниш къде е Алисия? Ти дори не помнеше скалъпената си история. Всичките тези…
— Това, че била заминала при майка си? Тя ми каза да говоря така пред хората.
— Всичките тези шегички след една-две чашки, как си я заровил два метра под земята и ще си живееш с нейния доход. И всичките ви скандали преди това. В наше присъствие.
— Нямам нужда от една-две чашки, за да измислям истории като тази. Мога да измислям такива истории по всяко време.
— А аз откъде да знам, че това са истории? Ако е истина?
Сега Сидни почувства само раздразнение. Независимо дали Алекс е глупак, или се опитва да го изнудва нескопосано, Сидни бе просто отегчен.
— Добре, Алекс, вярваш ли, че е истина?
— Че откъде да знам! — отвърна Алекс.
Сидни го гледаше. Лъжеше ли?
— Казвай направо, вярваш ли? Или искаш по-голям процент?
— Сид, не знам какво ще се случи. Уби ли Алисия?
Приличаше на шаржиран герой от негова си пиеса, мина през ума на Сидни.
— Не, мили мой. Ти изнудваш ли ме?
— Аз не го наричам изнудване. Аз само…
— Да, сигурно е така. „Изнудване“ е простичка дума, с пределно ясно значение. А ти изглежда не държиш на яснотата — без да се замисля Сидни отново пристъпи към Алекс, а той отстъпи назад.
— Страхуваш ли се от мен? Втълпи ли си в главата, че убивам хора?
— Тъй като използваш множествено число, да не забравяме и госпожа Лилибанкс. Докторът не е издал акта за естествена смърт. Ти как мислиш, какъв извод ще си направят хората? Разбира се, ти си причинил смъртта й като си я уплашил. Може да е било нарочно.