— Едуард, не мога да се върна — каза Алисия и захлупи лице с ръцете, наведена към скута си. — Няма да се справя.
Глава двадесет и четвърта
Проблемите с Алисия изглеждаха по-сериозни, отколкото тези с Алекс. Алисия нахлуваше в мислите на Сидни, когато се опитваше да реши как да постъпи с Алекс и насила му припомняше нещо, което той винаги бе пренебрегвал, приемал го бе за дадено и затова — отхвърлял. Това нещо бе връзката им с Алисия. В продължение на година и десет месеца брак той не бе нарушавал клетвата за вярност. Никога не бе мислил за това преди и не си даваше сметка дали неговата вярност се дължеше на любовта му към Алисия или на липсата от изкушение, или защото това качество бе в природата му. Винаги бе считал, че естествената вярност и привързаност е характерна по-скоро за жените, отколкото за мъжете. Срещал бе много красиви момичета, дори се бе запознавал с някои от тях на различни събирания и за кратко го занимаваше какво ли би могло да бъде любовното преживяване с друга жена, но така и не му дойде мисълта да положи усилия в тази насока. Няколко пъти дори бе казвал на Алисия: „Божичко, еди-коя си е страшна, нали?“ и Алисия не проявяваше ревност, нито пък Сидни очакваше такова нещо. Случваше се Алисия да каже: „Не мислиш ли, че еди-кой си е много привлекателен? Бих го нарекла мой тип, ако имах някакъв тип изобщо“, и всичко приключваше с усмивка. Сидни приемаше нейната почтеност за даденост, защото Алисия се придържаше винаги към общоприетото и бе получила добро възпитание. Жени като нея никога не изневеряват, мислеше той, поне докато семейният им живот не се обърка безвъзвратно, или докато самите те са в ред. Алисия изглеждаше напълно нормална и „в ред“, въпреки нейната нервност, така че изводът за кошмарно обърканият им семеен живот беше неизбежен. Любовната им страст бе затихнала през последните шест месеца, но това беше следствие, а не причина. Сидни се измъчваше за доходите им и своето професионално развитие. „Големите планове“ претърпяха пет последователни провала в Англия и това оказа влияние както на банковата им сметка, така и на самочувствието му, от което пък пострада любовта им. Той не я желаеше, нито би могъл да прояви обич към когото и да било, докато бе така потиснат. Една от теориите му гласеше, че убийците нямат, или почти нямат сексуален живот. Е, той не е убиец и определено имаше сексуални влечения и полов живот, но откакто се опитваше да си представи, че е убил Алисия, не го теглеше към нея, впрочем и към никоя друга. Дори Приси Холоуей не го развълнува, той само я бе оценил по достойнство. Понечи да запише всичко това, после си спомни загубеният бележник. Качи се на горния етаж, потърси в спалнята, в кабинета, дори в чекмеджето на масата, където го държеше обикновено. Погледна под леглото. Не остана съмнение, загубен беше извън къщата. Отиде в кабинета и отбеляза чувствата си към Приси върху един лист, който прибра в чекмеджето.
После слезе и взе чантата си, все още на пода в средата на помещението и отнесе трите мръсни ризи в ъгъла на килера, зад дневната, където беше кошницата с пране. Беше единайсет и двайсет вечерта в събота. Взе указателя от масичката с телефона и отвори на буквата „Т“, завъртя номера на Едуард С. Тилбъри от улица „Слоун“.
Никой не отговаряше. Сидни не таеше особени надежди, но многозначителното мълчание го притесняваше. Беше решил, че този Тилбъри е човекът на Алисия, защото другите трима бяха: зъболекар, онзи от „Кадмън таун“, и Тилбъри от „Мейда Вейл“, на когото Сидни бе звънял от Съмнър Даунс, но не го намери. И той можеше да бъде, но другият от „Слоун“ като че ли бе най-подходящ. Докато чакаше напразно някой на „Слоун“ да вдигне слушалката, Сидни усети колко много обича Алисия, и може би чувството се усилваше от това, че никога преди не бе подлагал на съмнение нейната привързаност, така както и тя не се съмняваше в него, и Сидни нямаше нищо против това. Въпреки кавгите, любовта им бе очевидна и той усещаше, че тази любов е още жива. Затвори. Може би в този миг Алисия мислеше същото. Може би само се преструваше на щастлива пред Тилбъри, или се стараеше да убеди себе си в това.