Той се чудеше какво ли възнамерява — да продължи с криеницата, докато го съсипят? Такова отмъщение ли бе избрала? А как би трябвало да постъпи той? Да каже в полицията, че я е видял и да им посочи мястото? Кога да им каже, сега, или след два дена, или след седмица? Да й напише писмо, адресирано до госпожа Лиманс в Ангмъринг и да разкрие играта й, да попита дали смята да се връща при него? Можеше да напише, че той вече й е простил всичко и моли за нейната прошка, да му прости отвратителните скандали и солените шегички, и ако иска, да се върне. Да, той иска тя да се върне, ако би могла отново да живее с него, той щеше да преглътне гордостта си и да моли за това. Сидни гледаше през прозореца и неочаквано цялата картина — запуснатата морава, дървената ограда (която той поправи, а Алисия боядиса с бяло), старият чук за крикет, промушил се под рошавия жив плет, зловредната кофа за боклук с килнат встрани капак, всичко бе като в пейзаж на Ван Гог, живееше свой живот и носеше теглото си, а сега изведнъж се изпълни с Алисия и нейното отсъствие.
Сидни реши да не мисли за нея през следващото денонощие, а ако е възможно, да разреши дилемата „Полк-Фаради“. През това време може да подхранва илюзията, че е убил двама души, Алисия и госпожа Лилибанкс, и да си представи подозренията и мислите на външния свят към него. Ще изцеди всичко полезно за работата си от тази идея за двайсет и четири часа, тогава ще реши какво да прави и ще премине към действие. Ако Алисия не желае да се върне, поне би могъл да й помогне, като започне развода, защото той бе сигурен, че тя няма да събере кураж за това.
Седна в кабинета си с чашка кафе, отдаден на размисъл. Опита се да определи отношението на Хити. Би трябвало да не е съгласна с Алекс, ако е бил достатъчно откровен да признае какво е сторил. От една страна, никой мъж не може да надценява предаността на жена си, особено поставен в положението на крадец. От друга страна Хити би могла да измисли някакви свои доводи и да подкрепи Алекс. Възможно е тя да смята, както уж и Алекс, че убийството на Алисия и госпожа Лилибанкс е истина, че епизодите с Бич ще бъдат спрени или няма да започнат никога. Първото излъчване се очакваше някъде през октомври, както им бе казал Плъмър, ако епизодите бъдат купени. Сидни мислеше, че трябва да се свърже с адвокат, или да говори направо с Плъмър. Плъмър изглежда нищо не го безпокоеше, но Сидни бе забравил да изтъкне това пред Алекс в Лондон и сега съжаляваше. Алекс му дава краен срок, ултиматум! С цялото си нахалство, както самият Алекс би казал. Сидни стана от масата и се приготви за спане.
Спокойствието на неделната утрин и четенето на вестници бе нарушено от телефонното обаждане на инспектор Брокуей. Съобщили му от Брайтън, че Сидни се е върнал, но искал „сам да провери“.
— Разбрах за безплодните ви усилия да я намерите — каза инспекторът.
— Да, така е — думата „безплодни“ развесели Сидни.
— Може ли да се видим за малко днес следобед? — попита инспекторът.
Уговориха се за два и половина — три.
Сидни реши да сервира чай, въпреки ранния час. Чаят ще придаде на неуютната къща малко повече уют и топлота, ще им помогне да се отпуснат.
Инспектор Брокуей, облечен този път в спортен панталон от каша и туидено сако в синьо и кафяво, като за начало любезно поздрави Сидни за продажбата на епизодите.
— Благодаря — отвърна Сидни. — Как научихте?
— Обади ми се ваш приятел, господин Полк-Фаради, май беше в петък сутринта. Изглежда работите заедно.
— Да, той е нещо като драматург. Повече от мен, във всеки случай.
— Той се тревожеше дали ще ви се удаде да продължите с епизодите, ако положението се влоши.
Сидни погледна инспектора, който потриваше брадичка, взрян в пода, все едно говореше за влошаване на времето или нещо друго, неподлежащо на контрол.
— Ами, то влошило ли се е? — попита Сидни.
— Не, но бихме могли да кажем, че стана обществен въпрос. И дори вестниците да не пишат всеки ден за жена ви или госпожа Лилибанкс, не всички вестници, въпреки това случаят няма да се забрави, преди да се намери жена ви, жива или мъртва.
— Случва се хората просто да изчезнат, завинаги. Нямате ли такива случаи тук? В Америка има няколко, доста нашумели. Съдията Кратър — не го откриха нито жив, нито мъртъв. — Сидни чу чайника, скоро щеше да кипне.