— По какъв начин странно?
— Според Полк-Фаради — странно неспокоен.
— Не разбирам, какво имат предвид? Отвърнах им, че съм купил килима много евтино и съм изхвърлил стария.
— Споменахте ли им как се освободихте от него?
— Не — отвърна Сидни.
— Втори момент. Господин Полк-Фаради отбеляза, че сте се държал не по-малко странно, когато ви се обадил един ден по телефона от Лондон, след гостуването. Вие сте му разказвал, как сте се отървал от жена си. Господин Полк-Фаради вметна, че може би е било шега, или не? „Бутнах я по стълбите“, така сте казал, и „никога не съм се чувствал по-добре“ — инспектор Хил се засмя.
Но не и Сидни:
— Да, има такова нещо. Какво цели Алекс, да го обърне на сериозно?
— Не знам. Той просто разказа случката, но е истина, нали?
— Да — отговори Сидни. Нямаше съмнение, че Хил бе чел бележника, най-вероятно преди тридесетина минути, и всичко бе прясно в паметта му.
— Той… — не спираше инспекторът и Сидни остана с усещането, че иска да го затрупа с всичко, което знае, за да види реакцията му — говори още за вашето състояние на истерична веселост. За същия този следобед, че ергенският живот много ви допадал, и други от този род.
— Да, но това е мнение на Алекс.
— Похвалили сте се как съвсем скоро ще си живеете с парите на жена си.
— Но това бе негова забележка. Аз също се пошегувах, но по-после. Разбирате ли, ние използваме такива сюжети. Шегите ни винаги са мрачни. — Дланите, притиснати между коленете, бяха овлажнели. — Не съм предприел никакви стъпки да се възползвам от парите й, не съм сигурен дали въобще е възможно. Мисля, че родителите й имат права и могат да попречат.
— Не, нямат, не и що се отнася до петдесетте лири месечна издръжка на жена ви, дори и в случай на нейната смърт. Но ако те починат, вие няма да получите полагащото се на Алисия — каза инспектор Хил.
Сидни дръпна от цигарата си. Отправи поглед към Брокуей, който слушаше, облегнат на бюрото.
— И още — продължи инспектор Хил, потънал в размисъл, почти неподвижен на стола, преметнал крак връз крак. — Полк-Фаради смятат, че сте прехвърлил мярата като сте заразправял наляво и надясно, че не знаете кога ще се върне жена ви, че ще отсъства дълго, може би даже шест месеца, или приблизително толкова.
— Отговарях им, каквото ме питаха.
— Не сте имал никаква задна мисъл, нали?
— Не.
— Но Полк-Фаради смятат иначе.
Сидни се питаше дали Хити също е била в Лондон, реши — не, заради децата. Алекс е говорил от името на двамата: „както жена ми и аз мислим…“
— Полк-Фаради мислят грешно.
— Следващият момент — инспектор Хил погледна бележките си. — Става въпрос за вашите приятелки Инес и Карпи Дън. Полк-Фаради май също ги познават. Той ни каза, че е приказвал с тях, и те подробно му описали събитията от съботния пикник у вас. Било е три седмици след заминаването на жена ви. Според Полк-Фаради, вие сте повтаряли, че вашата съпруга е при майка си в Кент, но когато по време на пикника госпожа Инес Хагърд споделила, че жена ви не е там, защото тя вече я била търсила, а майка й даже не знаела, че дъщеря й е отпътувала, вие сте бил много изненадан. Или изтръпнал от уплаха?
— Уплашен!? Не, изненадан бях, защото тя ми обясни, че отива при майка си.
Инспектор Хил се облегна назад, наблюдавайки внимателно Сидни.
Сидни също се облегна назад и скръсти ръце. Пред очите му изплува картина без звук: Алекс, възбудено плещи и се блещи пред инспектор Хил в Лондон.
— Господин Полк-Фаради не ви ли разказа за сериала, който пишем за „Гранада“, за Бич, нашия герой?
— Не — отвърна инспектор Хил.
— А е трябвало, защото там се крие всичко. Неотдавна бяха одобрени шест епизода и господин Полк-Фаради предложи да делим хонорара четиридесет на шестдесет процента в негова полза, а не според съответната клауза на договора, по равно. Струва ми се, че Полк-Фаради се стреми да изтръгне от мен и останалото, като хвърли върху ми колкото може повече вина. Мисля, че инспектор Брокуей ви е намекнал.
— Не, нито пък Полк-Фаради — отвърна Хил. — Разбирам, че сте засегнат, но ще отречете ли, че твърденията на господин Полк-Фаради в основата си са верни? Или не са?
Сидни се размърда на стола си.
— Преувеличени са. Всичко беше шега, а както изглежда, Алекс го представя като истина.