Инспектор Хил се усмихна и потри брадичка.
— Ценя писателското въображение. Запознах се с бележника ви и приемам прочетеното за фантазия, а не за достоверни факти.
Фантазия? Достоверност? Сидни прекара ръка по челото си.
— Самият разказ не е истински, би могло да се каже, че истинното там е фантазията, моите мисли. Имам предвид, че това не са записки на факти.
— За вас е опасно точно в този момент да пишете така.
— Не е предназначено за други очи, само за моите, носех бележника винаги у себе си. Извадил съм го без да искам, заедно с портфейла. — „Небрежност от страна на убиеца, според Фройд“, каза си Сидни. Погледна в пода. Беше жаден.
— Засега ще ви повярваме, но бележникът трябва да остане при нас, докато обстоятелствата се изяснят — отбеляза инспектор Хил. — Ако всичко споделено от вас с Полк-Фаради… а между впрочем, разговаряли ли сте по подобен начин с някой друг?
— Така се шегувам само с Полк-Фаради.
— Все пак, доста странно е било, жена ви отпътува за толкова дълго! По-дълго от предишните й отсъствия. Вярно ли е?
Дали пък не искаха да рухне под напора на очевидните факти, чудеше се Сидни.
— Да — отвърна той.
„УБИ ЛИ Я?“ — Безстрастните очи на инспектора издаваха въпроса и Сидни прехвърли в ума си евентуалните подозрения, които семейство Снийзъм също са изложили пред него. А междувременно Алисия спи с Едуард Тилбъри.
— А защо не откриете трупа, щом мислите, че съм я убил? Под земята или над нея? — не по-малко безстрастно каза Сидни.
— Търсим. Не е лесно, както виждате.
— А дотогава трябва да понасям нападки като тези на Полк-Фаради. И на мен не ми е лесно, инспекторе.
— Във вестниците няма да се появи нищо, ако това може да ви утеши. Нямаме такава практика — инспектор Хил обърна поглед към застиналия, цял в слух инспектор Брокуей. — Но от друга страна, надали някой би могъл с по-голям успех от вашия да се забърка в ред подозрителни обстоятелства, нямам предвид само бележника, за който между впрочем, господин и госпожа Снийзъм нищо не знаят. Ами бинокъла? Вашата съседка, госпожа Лилибанкс е съобщила на инспектор Брокуей, че при вида му сте бил извънредно смутен, както тя е определила състоянието ви, особено като е споделила с вас за наблюденията си същата сутрин, когато сте отивал да заровите килима.
— Нали вие го изровихте?
— Моля отговорете на въпроса. Какво ви смути, когато разбрахте, че тя ви е наблюдавала?
— Ами не ми беше трудно да се досетя какво си мисли, какво се върти в главата й.
— Наистина ли? — Този път инспекторът искрено се изненада. — Какво ви накара да решите, че тя мисли така?
— Е, тя не бе получила писмо от жена ми, и когато спомена за този факт, започнах да разбирам какво си представяше.
— Хм — каза инспектор Хил и погледна инспектор Брокуей, който все така кротко си стоеше облегнат на бюрото.
Хил се изправи.
— Е, засега нямам повече въпроси, господин Бартълби, освен един: лекуван ли сте някога от психическо заболяване?
— Не.
— Никакъв срив, никога?
— Не — Сидни също се изправи. Алекс трябва да им е казал, че ми хлопа дъската, помисли Сидни. Милият Алекс.
— Бих желал да дойда с вас. Искам да разгледам дома ви, ако не възразявате, само за няколко минути.
Естествено, Сидни не възразяваше.
— Бихме могли да отидем с една от нашите коли — каза инспектор Хил. — Вкъщи ли се прибирате?
Сидни беше решил да ходи в библиотеката, но отвърна утвърдително.
— Ще взема инспектора с моята кола — намеси се Брокуей. — Тъкмо няма да се наложи да водите по пътя.
Сидни, както обикновено, шофираше бързо. Инспекторите пристигнаха с колата на Брокуей след по-малко от пет минути.
Влязоха в дневната и инспектор Хил се заоглежда, премери с очи евентуално фаталното разстояние от върха на стълбата до долу. Застлано беше с дебела пътека, спасение за падащия, но истинско препятствие за убиеца. Качиха се на горния етаж и Сидни ги въведе в Алисиното студио, палитрата беше засъхнала и прашна, въпреки че Сидни чистеше и бършеше прах и в тази стая. Те надникнаха в неговия кабинет, в кухнята. Излязоха навън, пред главния вход и инспектор Брокуей посочи към къщата на Лилибанкс, а след това се отправиха към задния вход. Инспектор Хил искаше, разбира се, да види разстоянието между алеята, черния вход и нейните прозорци.