На сутринта Сидни намери на пода, под отвора за пощата на вратата, писмо от „Драйфус, Скот и Ко“, неговите американски литературни агенти, и той нетърпеливо го отвори. Пишеше му Джим Драйфус:
Скъпи Сид,
„Ес и Ес“ изглежда много харесаха твоите „Големи планове“ (аз също, нужно ли е да ти казвам колко си напреднал), но се тревожат, че си в устата на пресата. Най-новото по твой адрес, в една клюкарска рубрика, прилича на канонада със снайпери, като разбира се прибавим всичко изписано за теб през юли, когато жена ти изчезна. Издателството иска да изчака, преди да се обвърже.
Сидни почувства как главата му се замая. Отиде в кухнята и ръцете му автоматично заприготвяха кафе.
А дали Алисия отваряше писмото му в същия този миг? Сидни се надяваше да е така. Съжаляваше, че не бе добавил: „Скъпа, ако до двайсет и четири часа не отидеш при родителите си, ще дойда да те взема“. Но не го беше написал, а никак не бе трудно да си представи как Алисия прекарва цялата следваща седмица скована от ужас. Той пи кафе, но не си направи закуска.
Инспектор Брокуей се отби към единайсет. Дойде с новината, че от Скотланд Ярд вероятно ще искат да му зададат някой и друг въпрос, поради което трябваше да отиде до Лондон.
— Доколкото схванах, ще трябва да останете няколко дни. Искат да разпитват вас и Полк-Фаради.
Сидни държеше в ръка отговора си до Джим Драйфус и тъкмо се канеше да отиде да го изпрати; обясняваше, че до три дни цялата тъмна работа ще се изясни, въпреки че точно сега не може да му съобщи защо.
— Съжалявам, инспекторе, но не ми се ходи.
Инспекторът се засмя едва-едва.
— Ако вие не отидете, те ще дойдат при вас. Не става дума, че насила ще ви откарат в Лондон, но не можете да избегнете отговорите на въпросите, които ви поставят. Всички сме длъжни да отговаряме на полицията. Това е в реда на нещата, нали?
Сидни вече не знаеше какъв е редът на нещата, но знаеше със сигурност, че ще трябва още веднъж да подтикне Алисия към действие. Писмото му не беше достатъчно силно.
— Да, в реда на нещата е — отвърна Сидни.
— Някакви новини? — попита инспекторът, приковал поглед в писмото, което беше в ръката на Сид.
— Не, за съжаление.
Сидни изчака, докато колата на инспектора се скри зад завоя и тръгна със своята към Бликъм Хийт, за да пусне писмото до Америка. В пощата, абсолютно безразличен към впечатлението, което щеше да остави у Нейлър, госпожата зад стъклото съчини следната телеграма:
ДО УТРЕ, ЧЕТВЪРТЪК, СРЕЩНИ СЕ С РОДИТЕЛИТЕ СИ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ИДВАМ ДА ТЕ ВЗЕМА. СИД
Следобед, вместо отговор на телеграмата до Алисия, или весел телефонен звън от родителите, или от полицията с вестта, че е тръгнала за Кент, дойде писмо проклятие от Алекс, с толкова подчертани места, че бе заприличало на послание от кралица Виктория:
… и така, ти приятелче, постигна своето, Бич е „отложен засега“, а това както знаеш, означава завинаги, означава край, завинаги! Точно както бях предвидил… Споменах на полицията, че само веднъж съм разговарял със СОБСТВЕНАТА ТИ ЖЕНА по въпроса, дали си съвсем нормален и тя ме попита дали не смятам, че си нередовен. Това е ВАЖНО, струва ми се. Умственото ти състояние в момента, а и от доста време насам, не ти позволява да пишеш смислени неща, а маниакални фарсове без всякаква логика (ако си спомняш, неведнъж и два пъти съм се чудил как да извъртя написаното от теб, че да се вмести в рамките на здравия човешки разум); другото са мелодрами, изтъкани от сапунени мехурчета, като паяжина. Но в нея ще се оплетеш ти, Сид, в твоята мрежа, както вече и става. За твое добро те съветвам да се вкопчиш като удавник за сламка в остатъка от разсъдък (ако още имаш такъв) и да направиш пълни самопризнания пред полицията. Изтъквай, че си невменяем, което ще е твърде лесно за теб. Мисля, че си премахнал Алисия, а сега си убедил сам себе си, че нямаш нищо общо с тази работа, макар че най-напред се перчеше, дори разгласяваше деянието си. Но сега предпочиташ да приемеш всичко за сън, измислица за новия си разказ. Хити е съгласна с мен, така че не си мисли, че тя може да е „на твоя страна“, или че съм упражнил насилие върху волята й, за да ме подкрепи. Тя просто чувства нещата като мен…