— Няма да се върна, затова спри — прекъсна го тя, тъй енергично, че сама се изненада.
— Съвсем очевидно, нито ти, нито аз издържаме повече на това напрежение.
— А ти би ли дошъл с мен при родителите ми?
— Не, не искай това от мен, не става, невъзможно! — запали цигара и продължи: — Мисля, че трябва да раздвижа нещата, започвам с това, че се връщам в Лондон. Ти никога няма да направиш стъпка, ако аз не започна пръв. Трябва да се върна в Лондон и да остана там.
Той ходеше възбудено из стаята.
— О, Едуард, не ме оставяй — чу се Алисиния вопъл, натежал от сълзи.
Той се усмихна и леко поглади рамото й. Тя стоеше до канапето.
— Скъпа, ще те чакам. Нали знаеш? Каквото и да ни предстои, ще го посрещнем заедно, но не ме карай да рискувам работата си, ще ми бъде дяволски трудно да си намеря друга! — говореше Едуард разпалено.
— Тогава, остани тук — хвана се тя за думите му.
— Не мога, скъпа, трябва да вървя. Прости ми, но не мога.
Отначало колебливо, а после все по-съсредоточено, Едуард прибираше вещите си, за да ги сложи в куфара, който беше в спалнята.
Колкото и абсурдно да беше, в ума й се мярна фактът, че му дължи седемдесет и две лири, защото той бе плащал почти всички сметки, откакто живееха заедно. Тя без затруднения би могла да му ги върне от стоте лири, които ще я чакат на втори септември в банката. Спомни си, че само преди месец парите бяха най-тежкия й проблем. Сега изглеждаше толкова дребнав и нищожен, в сравнение с крушението на всичко около нея. Тя вдигна чаша и се опита да я изпие наведнъж, до дъно, и почти успя, но останалите два пръста течност я задавиха. Когато Едуард се върна при нея, тя кашляше, превита на две, обърна се и хукна през вратата.
Навън бе хладно. Алисия тичаше в мрака, а гласът на Едуард, зовящ я по име, само усилваше нейния бяг…
Глава двадесет и осма
Четвъртъкът се роди слънчев и ведър, приятно топъл. Бе ден от онези, в които с оптимизъм се изправяш пред всяка работа или проблем, си помисли Сидни и усети прилив от оптимизъм по отношение на Алисия. Около осем и половина си представяше как се събужда, изпълнена с радост, защото й предстои да види родителите си. Е, не беше много уверен, че ще е толкова радостна, но във всеки случай, в този ден имаше повече шансове това да се случи, просто защото грееше слънцето. Ако беше някой от дъждовните дни, тя би премислила, би отложила решението, или просто би се препънала о него.
Сидни седеше в петно от слънчева светлина в дневната и пишеше нещо в една от тетрадките си. Покълваше нова идея и му се искаше да нахвърли мислите си, преди да се изпарят в атмосферата на Скотланд Ярд. За петте минути, колкото беше писал преди да го стресне високият звън на телефона, не успя да напредне кой знае колко, но началото бе запечатано на хартията, кълн на мечта или стихотворение, и се надяваше после да израсте. Предчувстваше, че го търсят от полицията, за да му кажат, че Алисия се е прибрала. А може и майка й да е.
— Ало? — каза Сидни.
— Господин Бартълби, инспектор Хил е тук.
— Да? — бе цял в очакване.
— Бихте ли могъл да дойдете днес в Лондон, към шест часа? Исках да се срещна по-рано с вас, но до тогава съм зает.
— Вижте, аз също съм зает, а освен това днес очаквам важен телефонен разговор. Може би утре…
— Съжалявам — прекъсна го инспектор Хил с безпрекословен тон.
И това, едва в десет сутринта, опропасти целия му ден!
До три, когато Сидни реши да тръгне за Ипсуич, подранил и много неспокоен, телефонът не звъня втори път. Бе изпаднал в едно от най-грозните си настроения — потиснат, обезверен, зъл. Дано Алисия се „обяви“ днес, защото иначе… Представи си как нахлува като фурия в бунгалото, или каквото държаха там в Лансинг, сграбчва я за косата и я повлича, а пътьом, със свободната ръка, стоварва един юмрук на Тилбъри. Може да прескочи до Лансинг днес, след разговора в полицията. А ако в Скотланд Ярд са му приготвили нещо извънредно неприятно, ще им даде адреса на господин и госпожа Лиманс, град Лансинг, кратко и ясно. Нека те свършат останалото.
На гарата в Ипсуич, след като си купи билет, Сидни се повъртя около вестникарската будка. Разгледа заглавията на „Стандарт“: ТАЙНСТВЕНАТА ЖЕНА НАМЕРЕНА МЪРТВА — снимка на скала и стрелка, сочеща светло размазано петънце в ниското. Мястото се намираше около Лансинг, прочете Сидни отдолу. Купи си вестника. Самата история беше на първа страница.