Написаното на втория лист не бе структурирано. Не поставяше въпроси, на които да се търсят отговори, не предоставяше абсолютно никаква информация. Това писмо бе започнало живота си като най-обикновен бял хартиен лист. От онези, които хората използват за принтери и копирни машини в домове и офиси из цялата страна. Из целия свят. От онези, които огромните фабрики бълват с милиони. От онези, които човек използва, прибира в папка и забравя. Или изхвърля в кошчето. Нарязва на ивици в шредера. Съдбата на този лист обаче не бе така банална. Текстът започваше след голям интервал в горната част на листа, но близо до левия край. Ако четете това, съжалявам, но причината е, че съм мъртва…
Ричър сравни двата листа. Сравни начина, по който бяха оформени буквите. Размер, форма, разстояние между тях. Пунктуация. Фразеология. Той отчете разликата във времето. Въздействието на стреса. Ричър не бе специалист, но трябваше да признае, че двата образеца от почерка на Анджела изглеждат така, сякаш наистина са написани от един и същи човек. Когато приключи, той постави формуляра върху бележката, върна двата листа на Хеъруд и попита:
— Добре, а мотив?
— Провалена интимна връзка.
— Как разбрахте?
— Анджела е работила като административен помощник в затвор. Когато уведомихме местното полицейско управление, колегите се свързали с местоработата й. Ръководството на затвора има право да следи имейлите на своите служители. Включено е в трудовите им договори. Прави се от съображения за сигурност. И така, системните администратори са извлекли цялата й кореспонденция, което е стандартна практика в случай на внезапна смърт. Компютърджиите попаднали на поредица от съобщения, разменяни в продължение на няколко седмици. По всичко изглежда, че Анджела е искала да възстанови стара връзка с бивше гадже, което живеело наблизо. Някой си Рот. Двамата си уговорили среща във вторник. Вчера. От последния имейл на Анджела става ясно, че ако нещата не се получат, тя просто не вижда смисъл да живее. Типичен пример за пасивноагресивно поведение, мен ако питаш.
— Живеело наблизо?
— Какво?
— Каза, че бившето гадже живеело наблизо?
— Рот е мъртъв — кимна Хеъруд. — Инфаркт.
— Кога?
— Понеделник вечерта. Късно… може би около полунощ.
— Този Рот е починал дванайсет часа преди Анджела да бъде убита. Смяташ ли, че е съвпадение?
Хеъруд сви рамене.
— Кой е открил тялото? — попита Ричър.
— Бившата му жена.
— Къде?
— В неговия апартамент. Вчера сутринта. Рот бил едър човек. Не пълен, а едър, мускулест. Разполагал с домашен фитнес, който редовно ползвал. И в един момент, бум! Край на играта. Ей така, изневиделица.
— Вземал ли е стероиди? Или каквото е популярно в момента?
— Не разполагаме с подобна информация.
— Какво е правила бившата му съпруга в апартамента?
— Отишла за закуска.
— Това нормално ли е?
— За тях, да, очевидно.
— Как е влязла?
— Имала е ключ.
— Звучи удобно.
— Предполагам.
— Възможно е бившата да е искала да стопли отношенията. И да е разбрала за срещата му с Анджела. Да е проявила ревност.
— Не мисля — поклати глава Хеъруд. — Двамата са разведени от десет години. След раздялата тя се настанила в съседния апартамент. Според съседите отношенията им продължили като между брат и сестра. Каквато и искра да е припламнала между тях, е угаснала преди много години. Никой не е имал зъб на другия.
— Рот имал ли е други връзки?
Хеъруд сви рамене.
— Бившата съпруга знае ли за връзката му с Анджела? — продължи да се интересува Ричър.
— Не я попитахме. Нямахме основания да го правим. Тялото на Рот е открито, преди Анджела да загине. Не знаехме нищо за нея, преди да я измъкнем изпод автобуса.
— С други думи, бившата съпруга не е потвърдила информацията за срещата?
— Не. Но това не означава, че не е знаела за нея. Получихме потвърждение по друг начин.
Хеъруд прелисти документите в папката, извади друг лист и го остави на леглото. Ричър не бе запознат с този формат на поднасяне на информация, но предположи, че е копие от имейлите, които системните администратори в „Минерва“ бяха открили в електронната поща на Анджела. Това несъмнено бяха съобщения, разменени от двама души. Ричър предполагаше, че са Анджела и Рот, но имената им не бяха изписани никъде по начин, който да разшифрова. Той виждаше само комбинации от букви и числа, с @ по средата и .сот в края. През лявата част на страницата минаваха вертикални линии, които започваха от върха на всяко отделно съобщение и завършваха чак в края на последното. Всяка следваща линия започваше вдясно от предишната, в резултат на което последното съобщение бе събрано на по-малко от половината ширина на страницата.