Човекът от „Минерва“ погледна часовника си, след което извади белезници от задния си джоб.
— Обърни се. Ръцете на гърба.
— Какво ще правиш?
— Ще се обадя на деветстотин и единайсет. Плачеш за затвора, приятел. Надявам се да попаднеш в този, в който работя аз. Ще ти устроя много топло посрещане.
— Не! Чакай! Моля! Не може ли…
Човекът от „Минерва“ завъртя рязко русокосия тип и стегна китките му, след което го побутна към партньора си и отвори задната врата на колата.
— Трябва да проверим дали момчето е добре — каза той. — Или си загазил още по-здраво.
Само че човекът от „Минерва“ нямаше кого да проверява. Колата бе празна. Другата врата бе отворена. От Джед нямаше и следа.
25
По същото време, когато Джед Стармър се измъкваше от онова прашно комби, Хана Хамптън и Джак Ричър напускаха Луизиана и навлизаха в Мисисипи. Те се намираха точно по средата на моста „Виксбърг“, извисил се на трийсетина метра над реката, и се движеха на изток по магистрала 20. През последните пет часа и половина бяха пътували, без да спират, освен за да напълнят резервоара и да си купят кафе.
Шофираше Ричър, което никак не го радваше. Той определено би предпочел да си го спести. Да се остави да го возят, тъй като това повече съответстваше на темперамента му. Ако някой бе надзърнал в пикапа на Сам Рот през първите шестстотин километра, които бяха изминали сутринта, щеше да установи, че спътникът на Хана бе изпаднал едва ли не в коматозно състояние. Ричър се бе излегнал на седалката и не помръдваше. Само отваряше очи от време на време, колкото да определи къде се намират в момента. Пейзажът, който ги заобикаляше първоначално, бе скучен, равен и абсолютно безличен, не се виждаше нищо освен някоя водонапорна кула или ламаринена барака в далечината. Впоследствие между занемарените ниви и пасища започнаха да се появяват храсти и дървета. Земята започна да се издига на едни места и да се спуска на други. След като подминаха Далас, небето сякаш стана по-синьо, а тревата — по-зелена. Редиците крайпътни дървета станаха по-плътни с навлизането в Луизиана. Нивите и пасищата изглеждаха по-тучни и плодородни. Ричър гледаше през прозореца и се наслаждаваше на пейзажа, който се променяше пред очите му сякаш с вълшебна пръчка. Той с удоволствие би запечатал в паметта си част от тези гледки и би съхранил силите си за онова, което го очакваше в Уинсън. Където вече нямаше да бъде пътник. Но когато спряха на една бензиностанция и Хана му връчи ключовете за колата, Ричър прецени, че ще бъде прекалено грубо, ако й откаже. И опасно. Под очите й ясно се виждаха тъмни кръгове. Раменете й бяха увиснали. Тя едва удържа масивната врата на пикапа при внезапния силен порив на вятъра, а после, когато Ричър седна зад волана, заспа, преди още да се върнат на магистралата.
На хвърлей място на север по реката се издигаше още един мост. Доста по-стар. Той имаше масивни основи и конзолни греди с гигантски нитове, а от най-високите му точки се вееха знамена. Ричър го позна, бе виждал негови снимки още като дете в класната стая в една военна база на другия край на света. По време, когато мостът, по който минаваха в момента, още не бе построен. Снимката на стария мост обаче не бе свързана с урок по география. Децата се учеха да отброяват секундите, като повтарят наум: Едно Мисисипи, две Мисисипи… Ричър не разбираше защо е необходимо това. Той от съвсем малък умееше да определя времето с абсолютна точност. Затова Ричър не обърна внимание на думите на учителя, погълнат изцяло от самия мост. Който изглеждаше солиден. Стабилен. Надежден. Проектиран според всички изисквания. Сега обаче по моста минаваха само влакове. И той изглеждаше занемарен. Боята му се белеше. Стоманеният му скелет бе изпъстрен с ръжда. Мостът обаче продължаваше да се издига над реката. Да върши работата си. Навремето хората се бяха отнасяли с почит и уважение към него. А после бе станал излишен. Което за Ричър бе добре познато.
Стотина метра след края на моста той видя реклама. Табелата твърдеше, че тук е най-голямата бензиностанция в Мисисипи. Ричър се надяваше това да отговаря на истината. Да отразява разнообразието на предлаганите услуги, а не площта на паркинга например. Време беда обнови гардероба си, а нито едно от местата, на които бяха спрели до момента, не предлагаше дрехи в неговия размер.
Хана се събуди, когато Ричър изключи двигателя. Сънят я бе ободрил и това си пролича, докато прекосяваха паркинга към основната сграда. Тя бе оформена като папийонка. Входът водеше към квадратно фоайе с тоалетни и душове за шофьорите на камиони. Триъгълната зала вляво бе заета от столове и маси по средата и три различни щанда за бързи закуски по периферията. В единия ъгъл бе разположена пицария, в другия — щанд за пържени пилета, а в третия предлагаха бургери. Вдясно от фоайето се намираха касата на бензиностанцията и магазинът, изпълнен с рафтове и витрини, отрупани със стоки без видима логика или подредба.