Хана влезе първа и тръгна към тоалетните, но Ричър я хвана под ръка и я поведе към магазина.
— Какво, не можеш сам да си избереш панталони ли?
Ричър погледна през рамо и попита:
— Имаш ли телефон?
— Разбира се. Искаш да се обадиш на някого?
— Той прави ли снимки?
— Разбира се. Всички телефони правят снимки.
— А трябва ли да го поднесеш към очите си, както се прави с фотоапарат?
Хана се засмя.
— Достатъчно е да го държиш пред себе си, за да видиш изображението на целия екран. Така е много по-добре, отколкото да гледаш през онези миниатюрни визьори на фотоапаратите. Защо?
— Има един тип на щанда за пържени пилета. Той се мотае, сякаш чака поръчката, но всъщност наблюдава входа. Направи нещо с телефона си. Вдигна го и го завъртя леко, сякаш ме следеше с него.
— Мръдни си ръката настрани… само сантиметър или два — Хана надникна през процепа между бицепса и гръдния кош на Ричър.
— Бял, с късо подстригана коса, тениска и джинси?
Ричър кимна.
— Още е там. С него има друг човек. Приличат на фитнес маниаци. Продължава да държи телефона в ръката си. Взира се в него, сякаш чака съобщение. Може да има среща с някого. Който закъснява поради някаква причина и той не може да се свърже с него.
Ричър поклати глава.
— Той вдигна телефона чак когато ме видя. И го насочи право към мен.
— Сигурен ли си? Смяташ, че те е снимал ли? Защо да го прави?
— Не знам. — Ричър се извърна. — Да отидем да го попитаме.
Ричър отиде при мъжа с телефона и нареди:
— Следващия път се обади на моя импресарио. Мъжът сбърчи чело и попита:
— Какви ги приказваш?
— Трябва да поискаш разрешение, преди да ме снимаш.
Мъжът сведе неволно поглед към телефона си, но отвърна:
— Не съм те снимал.
— Напротив.
— Добре бе, умнико. И какво, ако…
Телефонът на непознатия издаде странен звук, сякаш някой почука по стъклена чаша с тъпия ръб на нож. Мъжът погледна екрана и кимна на своя приятел. А после повдигна тениската си с няколко сантиметра. В джинсите му бе пъхнат черен пистолет. Берета. Оръжието не бе ново, ръкохватката му изглеждаше ожулена и протъркана.
— Добре, господин Ричър. Да не си губим времето, а да довършим този разговор отвън.
Заплахата, скрита в тези думи, бе толкова нелепа. Непознатият никога не би натиснал спусъка. Не и тук, сред всички тези охранителни камери. Сред всички тези свидетели. Вероятността да пострада някой невинен би му осигурила доживотна присъда или дори смъртна, ако някой загинеше. Ако непознатият се окажеше толкова глупав, че да направи опит да извади пистолета, щеше да се озове в безсъзнание, преди още да е измъкнал оръжието от колана си. Същото се отнасяше и за неговия приятел. Част от Ричър се надяваше непознатият да направи тъкмо това. Все пак Ричър бе натрупал достатъчно енергия, докато бе дремал в колата, и сега трябваше да я освободи. Но той знаеше, че е по-добре да изчака, докато се озоват на по-усамотено място, преди да реши как да постъпи. Затова отстъпи крачка назад и заяви:
— След вас.
Мъжът с пистолета поклати глава и даде знак Ричър да тръгне първи. И Ричър се запъти към изхода. Хана го последва. Двамата непознати тръгнаха след тях, като им наредиха да завият към задната част на сградата. Всички минаха дългата външна стена на магазина и пресякоха паркинга за автобуси. Там бяха спрели единайсет автобуса, но не се виждаха никакви пътници. Нито пък шофьори. Сградата бе разположена в самия край на парцела и зад нея нямаше нищо. Никакви пътища. Нито паркирани коли. Нито хора. Само ивица напукан асфалт между стената и оградата. Самата ограда бе скована от широки дъски. Тя изглеждаше солидна, не се виждаха никакви дупки — нито големи, нито малки.
И бе висока над три метра. Никой не можеше да надзърне над нея. Никой не можеше да надзърне през нея. Сградата на бензиностанцията пък нямаше нито прозорци, нито врати от тази страна. Нямаше и охранителни камери. Всички стени на зоната за хранене бяха насочени навън, под ъгъл спрямо зоната с баните и тоалетните. Това правеше задния двор, който бе с форма на трапец, напълно изолиран. Никой нямаше да види това, което щеше да се случи тук. Никой нямаше да позвъни на 911. Никой нямаше да даде показания пред ченгетата. Никой нямаше да свидетелства в съда.