Хикс скръсти ръце.
— Много си зает, а?
Брокман отвори очи и се изправи.
— Много. Размишлявам.
— Няма ли новини?
— Всъщност има. И то добри. Една от предишните ми стратегии се отплати щедро. Разбрахме как Ричър е стигнал до Мисисипи толкова бързо. Взел е пикапа на Сам Рот, човека, с когото Анджела Сейнт Врейн отиваше да се срещне. И тъй като Рот е мъртъв, никой не е обявил колата за открадната. Хората, които прехвърлихме от магистралата на бензиностанцията, са открили пикапа на паркинга.
— Открили са пикапа ли?
— Точно така.
— Кой го е грижа за някакъв си пикап? Къде е Ричър?
— Трябва да е там някъде.
— Трябва? Не знаем ли със сигурност?
— Колата е там, следователно Ричър е наблизо. Какво ще прави? Ще измине останалата част от пътя пеша? Спокойно, Бруно. Хората ни са на мястото. Дебнат Ричър. Ще ни уведомят в мига, в който го спипат.
— Обади им се веднага. Включи ги на високоговорител.
— Трябва да вземеш валиум.
Брокман извади телефона си и набра един номер. Чу се позвъняване. Второ…. Трето… Накрая се включи гласова поща.
Брокман затвори, без да остави съобщение. Набра друг номер. Отново се включи гласова поща. Брокман се усмихна с усилие и заяви:
— Няма за какво да се притесняваш. Сигурно са изключили звука на телефоните си. За да не издадат позициите си. Хората ни са професионалисти. Постъпили са правилно.
— Опитай се да се свържеш с другите двама.
Брокман позвъни отново. Този път не чу никакво позвъняване. Веднага се включи гласова поща. Същото ос случи и с четвъртия номер, който набра.
— Батериите им сигурно са изтощени. Не забравяй, че хората ни са там от три сутринта.
— Нещо не е наред.
— Всичко е наред. Дай им малко време. Прояви търпение.
— Върна ли момчетата от Джаксън?
— Да. Веднага щом излязох от кабинета ти.
— Обади им се отново. Изпрати ги на онази бензиностанция.
— Сериозно? Смяташ ли, че ни трябват седем души там?
— Там вече има четирима от нашите. Може би петима. Свършиха ли някаква работа?
Брокман позвъни на екипа от автогарата на „Грейхаунд“ и предаде нарежданията на Хикс. А после затвори. Прибра телефона. Изчака Хикс да си тръгне. Извади телефона и набра друг номер. Брокман бе забравил за хората, които бе изпратил да наблюдават местната автогара. Нямаше смисъл да остават в Джаксън. Жалко. Брокман успя да си припише заслугите, че е направил връзката между Ричър и пикапа на Рот. Но можеше да си припише далеч по-голяма заслуга, успееше ли да улови Ричър в капан, който Хикс дори не се бе сетил да заложи.
Ричър паркира тъмносиния мъркюри до пикапа на Сам Рот. Той се надяваше Пеп да познае колата и да реши, че неговият партньор идва да му помогне. Или пък да реши, че това е напълно случаен автомобил, чийто собственик е решил да използва тоалетните или магазина в основната сграда. Пеп можеше да реши каквото си иска, важното бе да не възприеме колата като заплаха. И да не започне да души Хана с колана.
Ако вече не я бе удушил.
Ричър изскочи от колата. Дръпна дръжката на задната врата на пикапа. Беше заключена. Ричър не можеше да надзърне в салона, тъй като прозорците бяха затъмнени. Не можеше да види в какво състояние се намира Пеп. Или в какво състояние се намира Хана. Той опита шофьорската врата. Тя също бе заключена. Ричър затропа по стъклото. Нищо не се случи. Хана не отключи вратата.
Тя не реагира. Или не бе в състояние да реагира.
Ричър измъкна беретата от колана си. Завъртя я и я хвана за цевта, след което стовари дръжката върху стъклото, сякаш държеше чук. После удари силно в долния ъгъл, където стъклото бе най-слабо. То мигом се покри с матова паяжина от пукнатини. Ричър удари втори път. Стъклото поддаде. Но не докрай. Фолиото, на което се дължеше затъмняването, се оказа прекалено здраво. То се разтегна по цялата периферия на рамката и провисна навътре. Ричър го удари с длан. Едната страна се измъкна от рамката. Ричър удари пак. Горната част и другата страна на стъклото също се освободиха. Ричър удари отново. Сега вече целият прозорец хлътна и падна на пода вътре като на забавен каданс.
Пеп зяпна Ричър през вече празната рамка на прозореца. Кожата му бе по-зелена от преди. Лицето му бе покрито с повече пот. И той дърпаше колана с всички сили. Хана се опитваше да го разхлаби около врата си. Главата й се мяташе настрани, но Хана не издаваше нито звук. Защото не можеше да си поеме въздух. Ричър се пресегна и удари Пеп в слепоочието. Удари го силно. Пеп залитна настрани и се свлече на пода, без да помръдне повече. Явно бе изгубил съзнание. Не можеше да дърпа примката. Но единият край на колана си оставаше вързан за китката му. И тежестта му продължаваше да го опъва.