Хана не можеше да си поеме дъх.
Ричър посегна към дръжката от вътрешната страна на вратата, но не успя да я напипа. Стъклото и фолиото му пречеха, тъй като висяха и образуваха нещо като щит над нея. Той се опита да махне прозореца, но не успя. Фолиото бе прекалено здраво. Ричър хвана края му и задърпа нагоре. Опря другата си ръка в срещуположния край. Сгъна леко краищата на фолиото и го измъкна през рамката, след което натисна надолу. Накрая пъхна вътре ръка, напипа дръжката и отвори вратата.
Ричър изправи Пеп и го бутна напред. Хана се закашля, задави се и захриптя, когато коланът отслаби хватката си около врата й. Тя пъхна пръсти между него и кожата си, за да го разхлаби още малко. Накрая пое дълбока, отчаяна глътка въздух. Ричър се опитваше да развърже възела, който се бе затегнал здраво от цялото това боричкане. Ръката на Пеп действаше като противотежест върху другия край на колана. Изминаха трийсетина секунди преди Ричър да разхлаби възела и да измъкне през токата свободния край на колана.
Хана се наведе напред над волана. Посегна опипом към дръжката на вратата. Намери я. Излезе навън. И се свлече върху багажника на тъмносиния мъркюри. Легна по гръб. Впери поглед в небето. И задиша.
Въздухът миришеше ужасно. Откъм натоварения трафик на магистралата, а също и от колите на паркинга долитаха тежки бензинови и дизелови изпарения. При други обстоятелства на Хана би й се повдигнало от тях. Тя бе израснала сред чистия планински въздух на Джерардсвил. Но в момента не можеше да си представи по-прекрасен, по-сладък вкус.
Нещо подсказа на Джед Стармър, че трябва да спре.
След като избяга от колата на своите похитители, той прекара десетина минути скрит в онази уличка. Толкова време му бе необходимо, за да възстанови дишането си. И да обмисли следващия си ход. Решението да напусне града бе едно. Съвсем друго бе да измисли как да го направи. Надяваше се да измине останалото разстояние до Уинсън с автобуса, който отиваше до затвора, но единствената причина за това бе онази табела, която бе видял в Тексас. Джед нямаше представа дали щатските власти в Мисисипи предлагат подобна услуга. Табелата стоеше в автогарата на „Грейхаунд“ в Далас. Джед не бе забелязал подобна тук, в Джаксън. Но пък и не бе имал възможност да се огледа добре. А сега не можеше да се върне. Нищо чудно полицаите да го чакаха. Нищо чудно да се бяха скрили някъде и да дебнеха появата му. Момчето не разполагаше с телефон с достъп до интернет, затова не можеше да потърси информация онлайн. А не биваше да рискува да се скита напосоки из града. Някой можеше да го забележи. Джед обаче можеше да процедира по класическия старомоден начин. Той си спомни, че бе минал покрай няколко обществени телефона. Те май се намираха надве преки оттук. А в джоба на Джед все още имаше няколко монети.
Джед позвъни първо на службата за справки, а после се свърза със затвора на „Минерва“ в Уинсън. Той заяви на жената на рецепцията, че е роднина на затворник и иска да дойде на свиждане, но не знае как да стигне до затвора. Джед попита дали има автобус, който тръгва от Джаксън. Жената отговори, че няма. Не и автобус, който да идва специално до затвора. Затова повечето посетители използвали местния автобус. Тя упъти Джед как да стигне до спирката и дори му съобщи разписанието.
Автобусът потегляше след четири минути. Джед бе стигнал достатъчно близо до спирката, за да чуе двигателя. Той боботеше равномерно някъде наблизо, може би зад ъгъла. Наложи се момчето да измине тичешком последните двеста-триста метра, за да има шанс да го хване. Следващият щеше да пристигне след цял час. Джед не искаше да остава на улицата толкова дълго. Но тогава изведнъж му хрумна нещо. Онези полицаи от автогарата… Те го търсеха. Полицаи, агенти или каквито и да било. Което означаваше, че на спирката може да се натъкне на други ченгета. И този път нямаше да успее да им се измъкне. Сам щеше да се напъха в капана.
Джед спря. Той бе стигнал почти до ъгъла. И тогава едно момче с колело се блъсна право в него. Сигурно бе някакъв куриер. През рамото му бе преметната чанта.
Момчето караше по тротоара. Джед залитна напред от сблъсъка и подмина ъгъла. Силата на удара го завъртя като пумпал. Обувката му попадна в процепа между две плочки. Джед изгуби равновесие. Падна. Претърколи се. Спря чак върху бордюра. Половината му тяло лежеше на тротоара, другата половина — в канавката. Проснат на земята пред очите на всички пътници на спирката.