Выбрать главу

Пейо Яворов

Без път

Не знам аз дали слънцето изгасна, не зная дали ослепях: не знам света ли е изгинал — и не зная самоси не съм ли оглушал.
                        Едвам, в безмлъвна тма, без видим път, без ясна що-годе цел, отегнали нозе дотегнало ме влачат.
                        Аз блуждая без вяра нявга да намеря навън посока из удавен в мъглите лес.
                        Вдървен от студ, измъчен от безсмислен път и труд за странного си бреме, изоставен от себе си и бога — и готов на всичко, аз се лутам.                         Аз вървя самси на мисълта обезверена под непросветното небе; самси в живота обезсмислен, лес оглъхнал без вятър и без лист.
                        Вървя в безверие, о необезверена любов, — защото спиш! — и тебе нося.                         Вървя самси, о звук непрозвучал и незаглъхнал, любов, — защото спиш! — и тебе нося.                         Ти бе — и си злочеста и честита: аз те нося…
Вървя.         Глава безгрижно приклонила на рамото ми; стегнала ръце детински привично на мъжка шия; под южни небеса в съня си млад унесена: ти спиш.                         И с тъмна сила разтръгнал гръд, разкъсал и сърце, облял те с кръв, сред мрътва самотия все сам — на саможертвата нерад, пристъпям аз.                         Под кървавия мраз понесъл те, разтръгнах си гърдите, сърцето си разкъсах — со струите на топла кръв дано те мога стопли.                         Пристъпям аз едвам, внимателно, без вопли и да те не разбудя съм готов на всичко…         Кръв, и топла кръв се лее по тебе — и сънуваш, о любов, че слънцето на китен май те грее… Ти спиш.                 Внимателно, с последна сила пристъпям аз: и в тая тъмнота не ще се спъна; — в тая глухота не ще въздъхна.                         Само, наближила, смъртта повика ли сами я мен на вечен сън, за ужас и провала теб може да разбуди.                         Ослепен, аз няма да я видя, — оглушен, аз няма да я чуя: в мрак предстала и шепотно зовяща.                         Но тогаз ще сетя твоя първи трепет аз, о символ на живот! — и не, живота не ще успей на ужаса в хомота живот да те направи…                         Че готов на всичко, аз те нося — и крепи, крепи ме любовта, любов!                         Спи-спи!…

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация

П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев

Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7098]

Последна редакция: 2008-05-04 21:00:00

~ 1 ~