Нападателят се втурна през гората, насочвайки се обратно към пожара, който сам беше подпалил, може би съзнавайки, че уредите, с помощта на които се откриваше тяло, излъчващо топлина, ставаха неизползваеми пред мощта на огъня, а може просто и той да имаше късмет при вземането на това решение. Коул Роби го наблюдаваше как тича. В тази нощ той беше последният човек, видял подпалвача.
Болд беше в добро състояние. След като беше изстрелял всичките тези патрони, веднага съжали, че го беше направил, тъй като не желаеше да се окаже в положение, когато се нуждае от нечия помощ. Разразилият се пожар беше вселил в душата му такъв страх, който го беше принудил да се държи така; иначе той не се страхуваше от нищо, единствено огънят можеше да го смути и обърка. Претърколи се по корем и се изправи на колене. Към това го бяха подтикнали сирените на прииждащите пожарни и полицейски коли. Надигна се с мъка, провери ребра, гръб и прие, че нищо не му се е случило. Сигурно щеше да се окаже, че е в синини, в такъв случай една вана щеше да му свърши добра работа, нямаше да се остави в ръцете на лекари. А обяснението му за предупредителните изстрели щеше да бъде, че по това време е лежал на земята, без да може да помръдне. Истината винаги беше за предпочитане.
Екипите пожарникари се заловиха да гасят това, което беше останало от пожара. Странно, това, което беше започнало като заслепяващ ад, бързо като че се бе изчерпало и свело до едно само горящо дърво и няколко димящи храсти наоколо. След като нито детонатор, нито метална кутия или поне бидонче не бяха открити на мястото на пожара, специалистите по палежите се заеха да градят хипотези. Но след като никакво физическо доказателство за наличие на палеж не се откри, освен няколко счупени стъкълца много след тази нощ, пожарът, който беше погълнал и убил детектив Констанс Бранслонович, беше класифициран като палеж от съмнителен произход, причинил убийство.
Сиатълските медии работеха съвместно с пазещите закона органи. За този тип взаимоотношения беше особено благодарна градската управа. Тъй като медиите имаха силата да убиват, стига да го пожелаеха. Нощта на горящото дърво, както стана известна между органите на закона, беше изключение от правилото. Тъмночервеният стълб беше видян на около седем километра околовръст и беше установено, че се беше издигнал на близо стотина метра във въздуха. Един очевидец беше сравнил огнения стълб с високата сграда на обсерваторията, но това беше твърде преувеличено, и на сведенията му не беше обърнато внимание. Докато пожарът в парка и смъртта на служител от „Контрол по животните“ (съществуваше споразумение да не се обявява истинската самоличност на Бранслонович) бяха отразени в новините в единадесет часа и върху първите страници на сутрешните вестници, то за Болд не беше споменато нищо, тъй като съществуваше споразумение с пресата да не се издава местонахождението на представители на властта от съображения за сигурност. Сапьорската група, екипът по идентифициране и специализираното звено по палежите към експертната група при градския съд, в това число и Стивън Гарман, се бяха скупчили около къщата на Болд — в единадесет и четиридесет и пет вечерта, тридесет минути след като и последната пожарна кола беше напуснала парк „Уудланд“. Сапьорите с кучетата влязоха първи, душейки около вратите, прозорците, ключовете за лампите и пода за евентуални детонатори и кабели. След тях в къщата влязоха специалистите от експертната група. Нищо, което да подсказва, че сградата предстои да бъде опожарена, не беше открито.
В един часа през нощта се зае за работа и екипът по идентифициране на Бърни Лофгрийн, започвайки от тревната площ и двора. Бяха направени отливки от отпечатъците от стълбата, тъй като Лофгрийн се беше съгласил с мнението на Болд, че отпечатъците са най-постоянното в този случай — впоследствие потвърдено чрез сравнителен анализ.
В момента, в който Болд влезе в къщата си, там се намираха девет души, в това число елинженер, който използваше някакъв сложен вид фазомер, и дърводелец, който пробиваше дупки във всяка стена, така че оттам да мине кабелът на фиброоптичната камера и да се провери вътрешността на самите стени. В резултат на тази проверка се установи, че сградата е с много добра изолация, в една от стените беше открит напъхан вестник от хиляда деветстотин двадесет и втора година, както и отвертка „Стенли“, по всяка вероятност също от онова време. В края на този тричасов интензивен и щателен оглед шефът на сапьорската група и Лофгрийн дръпнаха Болд настрани и обявиха къщата му за чиста, което след подобна намеса от тяхна страна едва ли беше валидно във всякакъв смисъл. По-щателен оглед на стената, върху която е била подпряна стълбата, щяха да направят на дневна светлина, така че на Болд беше наредено да преспи на друго място, макар нищо подозрително да не беше открито.