Откриването на издълбаните букви и цифри в кората на дърветата беше превърнало убиеца от призрак в човек за Болд. А освен отпечатъците от стълбата имаше и описанието на Лиз за слаб мъж в дънки и тъмна фланела. Колкото повече образът на убиеца се проясняваше, толкова по-силно обладан от желание да го открие се усещаше Болд.
— Третият цитат, който получихме вчера, е от Ницше. И е придружен не от разтопена пластмаса, а от разтопен метал. — След тези думи се обърна към Болд и заговори с известна предпазливост в тона: — Ако ти не беше направил откритието си вчера вечерта, може би нямаше да знаем значението на замяната на пластмасата с метал. А ако екипът на Лофгрийн не беше така зает да обработва новите събрани улики и доказателства, може би щеше да има време да провери и този разтопен метал, а аз съм сигурна какво щяха да открият. Спомнете си като деца — въпросът й беше насочен и към двамата, — когато сте играли на монополи, кои части можеха да се местят?
— Колата! — възкликна Ла Моя.
— От метал — отвърна Дафи. — Олово? Алуминий? Няма значение. Посланието е просто: в монополи изработени от метал са играчите. — Извърна се към Болд и продължи: — Ти си играчът в това разследване. Подпалвачът е намерил начин да разграничи една от жертвите си от събирателното понятие къща и да го определи по-точно — играчът. А по-точно от това няма — играчът си ти — каза тя, срещайки погледа на Болд. — Шосвиц разтръби името ти на всички възможни пресконференции.
— По дяволите! — изруга Ла Моя.
Дафи беше предупредила Болд, че може да бъде набелязан за жертва, но никой не я беше послушал.
Тя продължи:
— Важното в този случай е не само че е набелязал за жертва човека, който води разследването срещу него, а и решението да наблюдава самата реализация на плана си. Семейството ти е било в къщата — припомни му тя. — Щеше ли да доведе нещата докрай, ако имаше такава възможност? — Дафи обичаше да теоретизира. — Запалил е две жени, след като се е уверил, че са останали сами, без децата си, което също доказва, че наблюдава къщите непосредствено преди да задейства запалителния механизъм. Той не иска да убива деца. Това е много важно, много показателно. Нещо, което много добре разбирам. Той има съвест, Лу, което, да си кажем направо, го прави много по-опасен. Не е никакъв побеснял психопат — подхвърли тя иронично към Ла Моя, — а нещо много по-лошо. Намерението да отстрани водещия следовател ме кара да мисля за него като за човек с грандиозен план, някой, на когото е нужно време, който иска да спечели по този начин време. Защо? — зададе тя реторичен въпрос. — За да постигне по-голяма цел? Да убие повече жени? Да изгори повече къщи? Кой знае? Но при всички случаи ще бъде нещо грандиозно. Смайващо.
Болд повече не го свърташе на едно място. Стана и закрачи из залата. Чудовище, помисли си той, независимо как щеше да го нарече Дафи.
— Като започнеш да говориш така — изгледа я Ла Моя, — и ми се завива свят. Направо се изприщвам. Това са си само твои предположения, нали? Защото не може да е така! Според думите ти излиза, че е абсолютно извратен.
— Това е хипотеза изцяло от психологическа гледна точка — отвърна вместо нея Болд.
Не искаше да й казва, че и той се усеща изключително напрегнат и притеснен. Дали изтиканите по ъглите на душата му бесове се опитваха да се освободят от изгнанието си? Не можеше да реши. Но вътре в него вреше и кипеше, сякаш беше ял развалена храна.
— Съветът ми е — погледна ги сериозно Дафи — да работим едновременно по всички аспекти на този случай. И да мобилизираме колкото се може повече хора за тази цел.
— Аз работя по шестнайсет часа на ден — оплака се Ла Моя. — Хвърлям се като змей във всяка задача, преравям земята, за да изнамеря всичките тези сведения. Даже се катеря по дърветата и сега имам сажди в косата и елхови иглички в панталоните си. Не ми казвай, че трябва да се напъваме още. Нали щеше да ни доведеш някакъв свидетел, дете някакво. Какво стана?
— По-спокойно — скастри го Болд. — Какъв е този странен начин да демонстрирате приятелските си чувства?
Дафи беше настръхнала срещу детектива.
— Ще ви го осигуря свидетеля — обяви тя с рязък тон. — Имаше много по-важни неща да се свършат.
— Ама разбира се — изръмжа Ла Моя.
— Деца, деца — намеси се Болд.
Дафи скочи от стола си и с един замах подхвана пръснатите си записки.
— Ще ви го осигуря свидетеля — повтори тя.