— Направи го — одобри Болд и отново насочи мисли към хипотезата на Дафи и съвета й да проверят абсолютно всички следи, улики и доказателства.
На лицето на Ла Моя се изписа дяволито изражение. Той поде отново:
— Мога и сам да разбера нещата от първа ръка, без да се налага да минавам по официалния път. Мога да се подмажа на някого. Да му стана пръв приятел. Ще се учудиш какво може да се постигне с бутилка „Столи“ и една нощ в бар за еротични танци. Повечето от военните полицаи, които пазят базите, са деца в униформи. Ако им кажа и чина си, ще ме гледат като извънземен. А като ги напия и пред тях само на сантиметри се завърти някое осемнайсетгодишно, голичко, ще забравят изобщо що е поверителна информация. — След което изрече със самоирония: — Мразя такива работи, сержант — знаеш ли? Но след като ще е от полза за разследването — нали това е основната цел…
— Просто го приемаш като разузнавателна мисия — беше предложението на Болд. — Събиране на факти.
— Ако обаче тези факти ни убегнат — промърмори Ла Моя, — тогава си спретваме целия набор от необходими документи, влизаме през официалния вход и си минаваме по установения ред.
Подобни хватки се прилагаха при всяко разследване. Това спестяваше на следователите излишно попълване на документи и изготвяне на рапорти за оказали се перспективни следи и улики.
Ла Моя се беше смълчал — нещо съвсем нехарактерно за него.
Болд попита:
— Какво има?
Детективът отвърна:
— Сержанте, ако се наложи, мога да ви настаня в моята къщичка. Мога напълно да ви я отстъпя за известно време.
— Не мисля, че ще се наложи.
— Затова само ти казвам — ако се наложи — кимна Ла Моя.
Болд разбра, че предложението му е напълно сериозно. Рядък миг на външен израз на приятелски чувства и съчувствие от страна на Царя на непукистите. Болд му благодари. След което попита дали има информация какво са правили Хейфиц и Инрайт през последните дни от живота си.
Ла Моя му съобщи, че са се сдобили с извлечения от кредитните им карти и банковите операции. И че възнамеряват да ги прегледат.
Сержантът загледа изпитателно детектива. Ла Моя изглеждаше изтощен. Беше ред на Болд да прояви загриженост.
— Ами ти, Джон? Държиш ли се?
Ла Моя не отговори направо. Гласът му беше дрезгав от вълнение.
— Познаваш ме, сержант. Ако нещо ти се случи, със собствените си ръце ще го удуша този подпалвач. Кълна ти се! Господ да му е на помощ.
Болд не знаеше какво да каже. Улови ръката му и я стисна. В очите на Ла Моя имаше сълзи. Болд за първи път го виждаше да плаче.
33.
Болд не беше спрял да мисли за избягалото момче, което беше съобщило за убийството на майка си. Беше преживял значителен стрес — първо, когато откри значението на разтопените пластмасови парченца при Беър, и второ, че подпалвачът е решил да вдигне във въздуха собствената му къща. Всеки път, щом влезеше в колата си и започнеше да обикаля улиците, се сещаше за момчето.
Припомни си за него и след като получи рапорта на Дикси за огледа на местопрестъплението. Да се открие тяло в скривалище на къща, не се случваше често. Рапортът съдържаше подробно описание. Вестниците бяха пуснали в обращение случката; една от радиостанциите се беше добрала до записа с обаждането на момчето и го беше излъчила. Имаше и послание от организация против домашното насилие, че твърде много жени са обявявани за изчезнали, а твърде малко от тези случаи се разследвали както трябва. В писмото им пишеше, че особено показателен бил фактът, че трупът на жената е бил намерен в скривалището на къщата — мнението им съвпадаше и с изводите на съдебния лекар.