— Стига!
— Погледни на нещата от този ъгъл — настоя тя.
— Няма нужда да го правя.
— Имаш, ако искаш да го хванеш — предупреди го тя. — Имаш човек, който абсолютно предумишлено пали сгради по такъв начин, че обърква специалистите. И е достатъчно самоуверен, че даже изпраща цитати и рисунки преди всяко убийство. Избира по определен начин жертвата си. По някакъв начин успява да влезе в къщата й и наглася нещата така, че тя да пламне, без жертвата да има време да се измъкне навън. По-добре разбери коя е движещата сила, която го кара да постъпва така, Лу, в противен случай ще играеш все едно на сляпо и единственият начин да го заловиш, ще е да го изненадаш абсолютно случайно, докато пазарува в магазина например.
— Ще установим какво запалително вещество използва и така ще се доберем до снабдителя, продавача. Така се действа при палежите — осведоми я той.
— Така може да се действа, ако някой пали складове, за да им вземе застраховката, но в този случай не става дума за това.
— Става, до известна степен.
— До известна стенен — да. Но останалото е в твоя периметър — жертвите. Вгледай се в жертвите, Лу, нали там си в стихията си?
— Почти нищо не е останало от тях — въздъхна той. — Колкото и особено да звучи, работата ми основно е свързана с трупове и със самото място на престъплението. А тези пожари ме лишават от всичко това. Което напълно руши методиката ми.
— Забравѝ за пожарите — посъветва го тя.
— Какво? — сепна се той.
— Остави пожарите на Бейън и Фидлър, на експертната група. Ти се заеми с жертвите и с всичко, което можеш да изровиш около тях. Разделяй и владей.
— Затова ли ме извика? — попита я той гневно. — За да ми кажеш как да си водя разследването? Не ти ли дойде наум, че е малко нахално?
Тя усети, че се изчервява. Понякога воюваха по този начин помежду си, но в много редки случаи. Заговори му, натъртвайки на всяка дума:
— Извиках те, за да те предупредя, че смятам да говоря с Шосвиц. Извиках те, за да ти кажа, че съм си определила среща с Емили Ричланд и да те попитам дали не искаш да й зададеш някакви въпроси.
— Емили Ричланд — повтори Болд.
— Говорих с нея по телефона. Спомена ми за човек с обгоряла ръка. — Това привлече вниманието му. — По всяка вероятност е военен, с лошо обезобразена ръка. Движи се със син микробус. — Тя усещаше съвсем отчетливо съпротивата му. От следващите й думи лъхаше сарказъм: — Какво не ти харесва? Че тя вече веднъж ни помогна да се справим с един случай?
Емили Ричланд, която се занимаваше с гледане на карти Таро срещу десет долара отвъд Лекарствения хълм, беше помогнала на полицията, съобщавайки местонахождението на отвлечен. По нейно искане полицията не беше огласила пред медиите участието й, което много беше впечатлило Дафи, тъй като тя смяташе, че подобен сензационен — сигурно можеше да се нарече така — жест се правеше, за да получи човек слава и известност, като един вид легитимиране на дейността. В същото време Дафи се възстановяваше от телесни повреди, претърпени от нея във връзка с друг случай, свързан с незаконна търговия с органи, и беше пропуснала случая с отвличането. Не се беше виждала лично с Емили Ричланд.
— Искаш да кажеш, че защото е Ричланд, да й повярваме?
— Толкова лошо ли е това? Нека да проверим сведенията. Ами ако това, което тя казва, наистина има връзка със случая? Не казвам, че тъй като е гадателка… просто ти предлагам да се вслушаме в думите й. Обгорялата ръка е все пак нещо като за начало.
— А какво ще правиш с останалите обаждания? На другите обявили се за гадатели. И тях ли ще изслушаш?
— Може би — отвърна тя и продължи ядно: — Емили Ричланд веднъж вече е доказала способностите си; само това искам да ти напомня. — Усети, че се задъхва от яд. — Възползвай се от услугите й.
Болд отстъпи:
— Трябва да проверяваме всяка нишка. — Отпусна се назад върху облегалката. — Права си. Може наистина да знае нещо.
— Опитай се да мислиш за нея като за доносница, а не като за гадателка — предложи Дафи.
— Тя видения ли получава?
— Не гледай на нея по този начин. Приеми помощта й по начин, който е най-приемлив за теб.
— Доносница? — повтори той, сякаш проверявайки как звучи тази дума.
— Остави нещата в мои ръце — предложи му тя.