— Интересува ме само моят сън — заяви тя с нетърпящ възражения тон.
— Не, скъпа моя! Няма да говорим за съня ти, докато не те убедя, а не виждам досега да съм те убедила. Не съм, нали? Не още. Не напълно. Съжалявам. Това е като двупосочна улица, чувствам, че си напрегната, а се страхувам, че повече няма какво да ти кажа. Ако искаш, пари няма да ти взема. Можеш да дойдеш пак друг път, ако искаш — както искаш.
Дяволски добър ход, помисли си Дафи. Предлага да си отидеш, без да плащаш, или да останеш още. За нейна собствена изненада изпитваше много по-голямо доверие към тази жена, отколкото й се искаше да признае.
— Не — каза тя. — Искам да остана.
Между тях се възцари тишина — след като се оказа, че гадателката беше овладяла ситуацията; носеше се само лека попмузика. Емили сбърчи вежди и каза:
— Има друг мъж, нали?
Дафи усети очите й да се пълнят със сълзи, а стомахът й да се свива на топка. Това вече беше прекалено!
— Не става дума за мен — отрони се от устата й.
Почувствала се беше похитена и победена.
Пред очите й застана лицето на Лу Болд и тъга сграбчи сърцето й. Усещаше се изтощена. Направо довършена. Не искаше да има вече нищо общо с всичко това — нито с гадателката, нито с Оуен, нито с полицията.
— Разбира се, че става дума за теб — обобщи Емили. — Приключило е, но споменът за него постоянно те преследва.
— Не искам да говорим за това!
— Няма — съгласи се Емили. — Няма причина да говорим за това, нали? Което е минало, е по-добре да си остане в миналото.
— Защо ме гледаш така втренчено?
— Гледам те. Вярно е. — За миг се поколеба, после продължи: — Мисля, че е най-добре да си поговорим за съня ти сега. Ти какво ще кажеш?
Чиста догадка, реши Дафи. Догадката й се беше оказала правилна, беше попаднала на добра следа и беше продължила да дълбае в същата посока до момент, в който беше опасно повече да рискува, за да не се разбере, че просто си играе на отгатване. Не беше медиум. Не беше и телепат — Дафи не си беше и помисляла за Лу. А може би пък беше мислила, не беше много сигурна за това. Чувстваше се объркана и ядосана. Да бъде объркана, беше все едно да е попаднала в непозната страна за нея; нито разбираше езика, нито познаваше обичаите. Върна се към годините, в които се беше занимавала с четене, учене, водене на разпити, оформяне на психологически портрети. Потърси безопасност в спомена за тях — като загубил се в тъмното човек, който най-после е съзрял светлинка в далечината. Издиша бавно, мъчейки се да се овладее.
Дафи бавно притвори очи и изрече с театрален тон:
— Сънят е винаги един и същ: сънувам мъж… не виждам лицето му… никога не ме поглежда, не ме гледа в очите… Силен мъж е. С внушителна фигура. Виждам да горят хора — произнесе тя с дрезгав, пресъхнал, изплашен шепот, знаейки добре даже без да отваря очи, че в този момент тя поема контрола над ситуацията. — Горящи къщи. Огромни пламъци. Виещи се пламъци. Горящи жени… — Пазеше хубавото за най-накрая: — Никога не виждам лицето му. Само неговата…
Тя стисна очи и поклати глава в отрицателен жест. Чакаше другата да се включи.
— Какво, скъпа моя? — попита Емили.
— Неговата ръка. Обгоряла ръка. Отвратителна е. Пръстите му са обгорели…
Емили ахна.
Дафи отвори очи, погледът й беше тържествуващ. Туш! Естествено, че гадателката беше пребледняла. Дафи попита:
— Какво има? — И след това, изцяло сменяйки ролите, изправи рамене и попита: — Познаваш ли този мъж?
Гадателката поклати глава в отрицателен жест.
— И ти ли си имала същия сън?
Отново отрицателен отговор. Очите на Емили обаче оставаха все така разширени от изненада. В същото време обмисляше отговора си, събираше сили, за да овладее отново ситуацията.
Дафи трябваше да говори, да удържи завладяната позиция.
— Ти си се срещала с него — произнесе тя, натъртвайки на всяка дума. — Идвал е при теб. — Огледа се наоколо, след което си придаде вид, целящ да внуши страх. Скръсти ръце пред гърдите си, сякаш й беше станало студено. — Бил е в тази стая — обяви тя, отбелязвайки с огромно удоволствие, че Емили беше като вцепенена от думите й. — Кой е той? — попита Дафи. — Защо идва в сънищата ми?
Зачака отговор, без да разделя ръцете си, само отпускайки ги върху масата. Наклони се напред.
— Какъв е този човек, който се явява така в сънищата ми? Иска да ме убие ли? Това ли показва този сън? Този мъж ли е запалил онези къщи? От новините? Още ли ще пали?