Тя погледна към картата и потрепери.
— Смъртта и аз сме стари познайници — промърмори тя, в стаята като че беше повял студ.
Емили вдигна картата от пода, подравни колодата и я сложи на предишното й място.
— Да поговорим за съня ти — отново предложи тя.
— Никога не виждам лицето му, само ръката. Има пожар, жена, която пищи.
Емили кимна, изражението й беше мрачно — беше виждала тази ръка.
— Помислих си да отида в полицията — продължи Дафи. — След като прочетох за онези пожари. Но какво да им кажа?
— Няма да ти повярват — каза Емили, гласът й като че идваше отдалеч, в него се усещаше умора.
Дафи замълча за момент, преди да реагира на тези думи.
— Ти можеш да видиш връзката, нали? Евентуалната връзка? Мъжът с обгорилата ръка, статиите във вестниците. Съжалявам, обаче не вярвах на тези неща — на видения, гадания, медиуми — обаче като се случи на мен, след като и аз го изпитах на гърба си… Виж какво си помислих: не можеш ли ти да се обадиш в полицията вместо мен?
Емили преглътна — устата й беше пресъхнала, усещаше в гърлото си буца, а очите й се бяха опулили.
— Не мога да ти помогна. Бих искала, но…
— Можеш — натърти Дафи. — Разбира се, че можеш. Ти си го виждала, срещала си се с него, той е идвал тук. Можеш да се обадиш в полицията и да им разкажеш.
— Мисля, че трябва да приключваме. Ако заради това си дошла, наистина не мога да ти помогна.
Дафи изчака, докато се натрупа достатъчно мълчание помежду им. Без да сваля очи от гадателката, каза:
— Може да си платят за такава информация.
Устните на Емили трепнаха и тя изрече с пресипнал глас:
— Какво?
— От колата си разбрала всичко, нали? Моята кола? Виж, спомних си, че съм оставила едно писмо на предната седалка — ето как си разбрала за Северозападното медицинско дружество, оттам идва предположението ти, че съм доктор. — Думите й като че бомбардираха Емили. — Това, че съм подредена и че поддържам къщата си чиста, си разбрала, защото в такова състояние поддържам и колата си. Това те издаде най-много. Помислих си отначало, че външният ми вид ти го е подсказал. Но думите ти за годеника ми — видяла си пръстена, разбира се, споменаването на Корки — малкото момиченце — направо ме зашемети. И за момент ме извади от равновесие. Но си спомних, че тетрадката на Корки е на задната седалка с името й върху нея. Който работи с теб — тя или той, сигурно ти е съобщил името, но ти предпочете да не го споменаваш.
Дафи се изправи.
— Ти не мърдай.
С две забързани крачки доближи вратата зад Емили и я отвори, забелязвайки в същото време как задната врата на къщата се затваря. Чу зад себе си стъпките на Емили. Дафи отвори задната врата широко, но този, който беше излязъл през нея, никъде не се виждаше. Много е чевръст, помисли си тя.
— Престани! — изплака Емили.
Завъртайки се на токчетата си, Дафи изстреля срещу гадателката:
— Ти нямаш изобщо думата. — Тръгна срещу нея и Емили отстъпи назад. — Само с едно телефонно обаждане мога да направя така, че срещу теб да бъдат повдигнати много сериозни обвинения. И с бизнеса ти е свършено.
Двете стояха на сантиметри една от друга. Дафи беше с една глава по-висока. Тя се вгледа изпитателно в очите на жената срещу себе си и попита строго:
— Свързана ли си с палежите? Искам ясен отговор: да или не?