Болд и останалите се настаниха на столовете, някои извадиха бележници пред себе си. Светлината в залата се стори прекалено ярка на Болд. Две сиви на цвят приспособления в средата на огромната овална маса, прилични на огромни четвъртити пепелници, всъщност бяха микрофоните. Точно в десет видеоекранът блесна и върху него се появи лицето на Хауърд Кастърстейн, леко уголемено.
На Болд му се искаше и Дафи да беше дошла с тях, но не можа да я открие. Офисът й на деветия етаж беше заключен, отговаряше само телефонният й секретар и никой изглежда не знаеше къде може да е отишла, но се носеше слух, че е отишла при психиатрите от градския съд, за да работят заедно над психологическия портрет на подпалвача.
Лицето на Кастърстейн беше окъпано в светлина. За голяма изненада на Болд химикът от лабораторията в Сакраменто към специализираното звено в Сиатъл — първопричината да се намират в тази зала, не беше при тях. Това озадачи Болд.
Той представи образа от видеоекрана на хората от своя екип, след което Кастърстейн, любезен до крайност, откри обсъждането.
— Обследвахме взетите образци от мястото на пожарите, надявайки се да открием обяснение за причината и произхода им. Сметнах, че бихте искали да видите какво сме направили, затова и предложих заседанието да се проведе в оборудвана с видеоапаратура зала. Предполагам, че първите ми коментари ще заинтересуват — и той погледна листчето пред себе си, на което беше надраскал набързо имената на присъстващите — Сид Фидлър и Нийл Бейън. Докато преглеждахме рапортите ви за разпитите на съседи и донесенията на пилота на хеликоптера, който сте цитирали, най-значим за нас — в лабораторията, се оказа фактът за тъмночервените пламъци при тези пожари. Това, както и лумването като факла, и синкавият цвят на бетона, предполага наличието на запалителна течност или метателен експлозив. Отсъствието на въглеводороди беше потвърдено и от лабораторните анализи при нас. Много необичайно за палеж на обикновена сграда. Специален интерес за нас представляваха и подметките от вибрам на туристическите ботуши на сержант Болд, за които повечето от вас сигурно са осведомени, че са се стопили, след като сержантът се е разходил с тях в района на един от пожарите. Анализирахме киселинността. Очакванията ни да се натъкнем на хлор не се оправдаха. Всъщност обичайните тестове в такива случаи не дадоха никакъв задоволителен резултат. Предположихме, че е възможно да става въпрос за термитни разтвори, но в такъв случай те щяха да образуват шлака, а събраните образци, с които разполагаме, не потвърждават наличието на подобен вторичен продукт.
При тази забележка Бърни Лофгрийн закима с глава, надраска нещо набързо в бележника си и попита:
— А металите?
Кастърстейн отвърна:
— Господин Лофгрийн вероятно се интересува от металните остатъци, събрани от местопрестъпленията, във връзка с това, че магнезият, както и други метали изгарят при много висока температура и често се откриват при пожари от типа на тези, убили Инрайт и Хейфиц. За съжаление отговорът е отрицателен. Не намерихме следи от наличие на подобни метали нито в материалите, предоставени от вас, нито в събраните от нас. — Обръщайки се директно към Лофгрийн, додаде: — Паралелно с химическите анализи направихме анализ с рентгенов флуороскоп и открихме някои неорганични вещества, които вероятно са били използвани за изработката на запалителния механизъм, макар отначало самото запалително вещество да ни се изплъзна.
— Отначало? — обади се Болд, предусещайки постигането на пробив в анализите, за който Кастърстейн все още не беше споменал и дума.
Би могъл да възнегодува, разбира се, срещу стила на излагането на проблемите, сякаш се намираха на заседание в научноизследователски институт, но знаеше, че и Лофгрийн подхождаше по абсолютно същия начин, затова просто прие неизбежността от изслушването на обстойните и сложновати изложения на лабораторните специалисти. Затова пък всичко щеше да бъде казано наведнъж. Задачата на водещия разследването беше да информира останалите — независимо дали някой от началниците, или съдебните заседатели. Подробните обяснения бяха начин тези учени в областта на криминалистиката и съдебната медицина да свържат в обясненията си един вид анализ с друг, без да предизвикват многобройни въпроси за допълнителни разяснения. Именно затова Болд си водеше подробни бележки.