— Нямам нищо против — съгласи се Кастърстейн.
— Ще ви дадем и това, и още материали, които сме събрали.
Боби Гейнис се намеси:
— Притеснението ми е, че няма обяснение защо жените не са могли да излязат от къщите си и да се спасят. И двата пожара са станали в късния следобед, или да кажем в ранна привечер. Значи не може да се очаква, че са били дълбоко заспали.
Всички погледи се насочиха към видеоекрана.
— Не можем да дадем точен отговор на този въпрос засега. Едно от възможните обяснения е, че пожарът се е разпространил толкова бързо и е бил с такава висока температура, че е изсмукал кислорода от сградите и обитателките мигновено са се задушили — както става, ако някой те удари силно в гърдите.
— Но в такъв случай поне някои от прозорците щяха да се окажат не изхвърлени навън, а всмукани навътре — обади се Фидлър. — А не открихме нищо такова — което да потвърди подобна хипотеза.
— Съгласен съм — кимна Кастърстейн, примигвайки на екрана, все така премятащ между пръстите си черното топче. — Ами ако е имало запалително вещество във всяка от стаите — продължи с предположенията той. — Ако запалителният механизъм е представлявал своето рода мултипликатор с едновременно избухване, шансовете на която и да е от жените да излезе навън и да се спаси са били значително намалени.
— Били са като хванати в капан. Това искаш да кажеш, нали? — обади се за пръв път Ла Моя. — Оня мръсник е нагласил нещата така, че всичко да гръмне по едно и също време. — Изгледа останалите, след това отново се извърна към видеоекрана. — В такъв случай вие, момчета, сигурно разполагате с още доказателствен материал, за да сте си съчинили точно тази хипотеза. — Ла Моя винаги беше показвал, че не храни особена любов към федералните, и на Болд му идваше направо да го срита под масата. — Да те питам, докторе, сега — какво вие, момчета, не ни казвате? Какво криете? Усещам една голяма празнина между това, което ни показвате, и това, което ни казвате — а тая работа ми намирисва зле.
В заседателната зала надвисна тишина. Кастърстейн остана неподвижен. Когато се раздвижи, изображението на екрана позагуби ясните си очертания, а той сякаш за момент беше погледнал извън обектива на снимащата го камера и след това отново към намиращите се в заседателната зала. Когато проговори, тонът му се оказа мек и спокоен:
— В този случай се сблъскваме с това, което ние наричаме смесен профил. Необходимо е да анализираме обстойно събраните материали. Да идентифицираме съставните елементи. А за това е необходимо време. Не се откриха най-често използваните въглеводороди, както очаквахме. Затова ще започнем отначало и ще опитаме пак. Ако не успеем от първия път, ще опитаме отново и така, докато успеем.
— Също като нас — вметна Болд.
Кастърстейн всъщност даде изключително точно описание на това какво представляваше едно разследване само по себе си.
— И двамата сме детективи, всеки в своята област и по свой начин — каза Кастърстейн.
— По същество — не се отказваше от настояванията си Ла Моя с дрезгавия си глас. — Дайте сведения по същество, докторе. Информатор ни съобщава, че тоя човек се готви отново да изпържи някого. На мен ми се иска да ни дадете нещо повече, отколкото любезен прием. Малко черно топче! Все едно нищо.
Кастърстейн остана невъзмутим. После се усмихна само с ъгълчетата на устните си, сякаш за да покаже, че беше очаквал изпълнение а ла Ла Моя.
— Осъзнавам искреността ви, детектив Ла Моя. Поканих сержант Болд тук — натърти той, — защото исках да му покажа това. — Кастърстейн кимна на някого извън полезрението на камерата. Видеоекранът стана син. Чу се гласът на доктора. — Ще ви покажем изпитание, проведено от отдел „Пожари“ във Форт Уърт.
На екрана се показа огромен запуснат супермаркет, като фонът зад него беше затъмнен. На мястото на прозорците имаше заковани парчета шперплат. Между паветата беше прораснала трева. Около двадесетина пожарни коли бяха наобиколили сградата, паркирани на почетно разстояние. Пожарникарите бяха заели позиция, уловили маркучи, върху земята обаче не се виждаха локвички вода, нито следи от обгаряне от пожар, с който да са били извикани да се преборят. В долния десен ъгъл на видеоекрана се виждаха потрепващи цифри от дигитален часовник.
Отново се разнесе гласът на Кастърстейн: