— Обърнете внимание на скоростта на горене и на цвета на пламъците. Мисля, че някои неща ще ви се сторят доста интересни.
Часовникът беше занулен и само след частица от секундата Гейнис и Ла Моя, които седяха най-близо до видеоекрана, буквално подскочиха върху столовете си и рязко се извиха назад, сякаш искаха да избягат от яркия морав пламък, издигнал се за миг високо-високо в небето, сякаш беше запален огромен фитил. Покривът на сградата се стопи, по средата се образува дупка и сега супермаркетът заприлича на поничка. Всичко беше изгоряло като че наведнъж. Самото горене беше продължило три минути и четиридесет и две секунди, след което пожарните екипи се включиха в акция и от маркучите им се изля вода. Единствено струите, изтласквани от равнището на разгънатите самоудължаващи се стълби, достигаха до центъра на пожара — съприкосновението на водата обаче с ядрото на прииждащия пламък пораждаше нови и нови изригвания на огнени гейзери. Пожарникарите, обслужващи тези маркучи, ги изключиха от действие и пожарните коли се отдръпнаха на известно разстояние от горящия ад. До този момент Болд не беше наблюдавал по-свиреп пожар.
Прожекцията приключи, физиономията на Кастърстейн отново изплува на екрана, отначало със замъглени очертания, след това на фокус.
— Опитите да се потуши изцяло пожара продължават още двайсет минути, интересното в случая е началният огнен стълб. Не знам дали забелязахте, но горенето достигна температури, при които водата се разлага на съставните си елементи — водород и кислород, които буквално експлодираха, вместо да потушат пламъците. Досега не бях виждал подобно нещо. Този пожар е част от опитите, направени, с цел да се открие запалителното вещество, причинило серията пожари, избухнали в периода между осемдесет и девета и деветдесет и четвърта година. От филиала ни в Окръг Вашингтон са взели участие в този експеримент и така се сдобихме с копие от заснетия филм.
Болд си представи как би се чувствал човек, намиращ се вътре в супермаркета. Тялото му се разтресе от ужас, запита се дали Бейън беше видял това негово потреперване. В този момент си даде сметка и защо не бяха намерили почти нищо, което да свидетелстваше за човешко присъствие на местата на пожарите; а така се обясняваше и защо Инрайт и Хейфиц не бяха успели да напуснат домовете си. В него изригна неистово желание да предотврати на всяка цена следващия пожар, последвано веднага от съмнение в собствените сили. Може би вече трябваше да се оттегли и да приеме лейтенантския чин. Може би следователската работа изискваше да се намесят млади хора, свежи мозъци, с по-бърза мисъл. Дали не беше станал вече прекалено улегнал и непригоден? Можеше ли да си върши работата с пълния си капацитет, след като се притесняваше дали жена му нямаше връзка с друг мъж? Твърде много неща му се бяха струпали на главата, а времето беше малко. Няма време. Тази мисъл направо го беше обсебила. Повече никакви пожари не трябваше да има, за нищо на света.
— Препоръката от филиала ни в Окръг Вашингтон е — и трябва да заявя, че съм съгласен с нея — ако има трети пожар, да го оставим да гори. Без опити за потушаване и никакво щателно претърсване.
В залата надвисна нехарактерно дълга тишина.
— А как, по дяволите, ще разследваме? — избухна Болд, нещо нехарактерно за неговата вечна овладяност.
В същото време той погледна към Ла Моя, изпитвайки респект към детектива; само Ла Моя се беше осмелил да притисне Кастърстейн. Само Ла Моя беше усетил какво се таи под повърхността на разговора. Болд не можеше да се отърси от мисълта дали не беше изгубил собствения си усет.
Кастърстейн изкриви устни и се наведе към обектива на камерата, излизайки отново за момент извън фокус.
— Не знам какво ще разследваме в проклетите пожари — каза той с равен тон, гласът му изведнъж се оказа прегракнал. — Но мога да ви кажа какво са използвали в този, който току-що видяхме. Мога да ви кажа какво си мислят там, на Изток. Мога да ви кажа какво разследват те сега, тъй като са отхвърлили маса анализи от възможния тестови набор и вече се трудят над окончателните заключения. — Тук реши да направи пауза и телефонната връзка между Сакраменто и Сиатъл за момент пропадна, като по линията нахлу шум от статично електричество. На екрана се видя как Кастърстейн отхвърли глава назад — като че реагираше на подаден сигнал за решителна атака. Пое си дълбоко дъх и изрече две думи, които, достигайки до Болд, сякаш го поляха с горещ душ и опариха очите му: — Ракетно гориво — каза той. — Запалителното вещество, изпитвано във Форт Уърт, беше течно ракетно гориво.