23.
Имението на Оуен Адлър плашеше Болд с размерите си, независимо че беше идвал тук вече три пъти. Някои съдеха за богатството на Оуен Адлър по размерите и марката на частния му самолет. Беше „Гълфстрийм 3“ и имаше резервоари за допълнително гориво. Беше сред най-богатите в Сиатъл и сватбата му с Дафи Матюс щеше да се състои на частна церемония, ръководена от Робърт Фулгъм, в същото това имение с изглед към пристанище Шилшол, и залива Пъджет Саунд. Сватбата им беше отлагана два пъти, макар за това да знаеха само най-близките им приятели — покани не бяха изпращани. Обяснението на Дафи беше, че е станало заради наложителното овладяване на критична ситуация в империята за хранителни стоки на Адлър, тъй като се беше натъкнал на повтарящи се проблеми по отношение на сроковете на изпълнение, но Болд беше доловил признаци от друг характер. Дафи беше позволила на наемателя на яхтата й, превърната в плаваща къща, да се оттегли, без да плати неустойка; не беше предприела никакви опити повече да я даде пак под наем. Беше се включила отново като доброволка в работата на Убежището — организация на религиозни начала, осигуряваща подслон на избягали от дома тийнейджъри — от която се беше отказала в началото на увлечението си по Оуен Адлър. От друга страна, снимки на Адлър в компанията на други жени бяха публикувани на два пъти на страниците за светски клюки на вестниците. Болд не беше задавал никакви въпроси. Мъж, който би могъл да възроди от пепелищата една компания за стотици милиони долари по начина, по който Адлър го беше направил, заслужаваше само адмирации. Нямаше съмнения в неговите способности да преодолява финансови затруднения. Обаче Дафи Матюс може да се беше оказала своего рода предизвикателство, на което той досега да не се беше натъквал.
Живописното пристанище, толкова красиво през нощта заради отразените в тъмната водна повърхност светлини, заради белите очертания на редиците яхти, заради мачтите им, толкова крехки — като зимния скреж по стъклата на прозорците, беше разположено върху дига край морето, в подножието на хълма, където се намираше имението. По домофона, вграден в предната врата, Дафи го накара да обиколи къщата и да я изчака в задния двор. След като заобиколи разпрострялата се нашироко сграда, Болд видя, че осветлението и в двора, и в басейна е включено. Обстановката му напомни за Италия — той и Лиз не бяха ходили в Италия, откакто се беше родил Майлс — още една от онези промени в начина им на живот, която в определени моменти, подобни на този, приемаше облика на съжаление.
Дафи имаше на разположение всичко това. Скоро щеше да бъде и нейно. Запита се как ли се чувстваше човек в такъв случай.
Стъклената врата се плъзна и тя се показа иззад крепонените завеси в яркорозов халат и увила главата си с хавлиена кърпа.
— Съжалявам — извини се тя. — Бях… Исках да поплувам. Но първо реших да си взема душ. Тъкмо бях излязла…
— Тогава аз трябва да се извиня, че съм те притеснил.
— Корки спи — каза тя, имайки предвид осиновената дъщеря на Адлър, тъкмо навлязла в тийнейджърската възраст. — Предпочетох да се обадя още след първото позвъняване, за да не се събуди.
— Аха.
— Притеснявам ли те така? — попита тя, определено имайки предвид халата и факта, че най-вероятно под него нямаше нищо.
— Тук ли живееш? — попита Болд.
Не беше много сигурен защо тези думи се изплъзнаха от устата му, не беше много сигурен и защо това се беше оказало толкова важно сега.
— Бих могла да се преоблека, ако сметнеш, че трябва. — Тя извърна глава в посока, обратна на залива, към центъра на града, с обсерваторията и небостъргачите. — Той замина за цяла седмица в Южна Америка. Тази вечер, мисля, е в Перу. Поредната сделка. Не исках да оставям Корки на грижите на някоя детегледачка. След като аз мога да го направя. Не ми се струваше честно.
— Той пътува често.
— Да, много често.
Съжаление? Може би известно неудоволствие, че Болд е изрекъл на глас подобно нещо. Естественото разминаване в начина, по който двама души обясняват промените в живота на другите, даде си сметка Болд, искайки му се подобна промяна да не се беше случвала. Искаше му се вечно да може да споделя усещането за интимна близост с тази жена, тази освобождаваща близост, където беше позволено всичко. Вината беше на Оуен Адлър. Интимният си живот, тайните си сега тя споделяше с този мъж, Болд оставаше външен човек.