Имаше желание да отиде при Емили, както беше правил толкова пъти след училище, но тази възможност отпадаше, нямаше начин шофьорът на микробуса, Ник, да не беше свързал Бен с нея, което означаваше, че беше напълно възможно да наблюдава къщата й, както впрочем напълно беше възможно и да наблюдава неговата къща. След като беше ограничен в намирането на изход, да тръгне с Джими му се струваше най-добрият вариант: щеше да се качи в друг автобус, който отиваше в съвсем друга част на града. Затова след като взе окончателно решение да постъпи така, се зае мислено да преценява какво да прави, ако се наложеше да бяга и да се крие, докъде биха могли да му стигнат парите, къде би могъл да отиде. Мислеше също да си купи и своя собствена видеоигра „Нинджа“.
Беше си сложил качулката на ватираната фланела и така се придвижи към училищния автобус. Джими беше достатъчно едър, за да му служи като щит, Бен вървеше непосредствено зад него, привел глава, насилвайки се да не се оглежда, за да не даде възможност на никого да види лицето му. Пастрокът му щеше да се върне вкъщи към седем или осем вечерта, а може би и по-късно. Дотогава щеше да е станало тъмно и щеше да бъде по-лесно да се прибере незабелязано. В главата му бавно зрееше план. Да оцелее беше най-важното.
А тази игра му беше твърде позната.
25.
Да се изправи срещу възможния убиец лице в лице — за такива моменти живееше Дафи Матюс. Като психолог към полицейското управление — Сиатъл, тя проявяваше особено търпение към този аспект от работата си, който я задължаваше да изслушва възрастни мъже с пагони, които хленчеха като момченца; приемаше атмосферата на сексизъм сред обкръжението от полицаи, която нямаше как да се промени. Момчетата можеха да гримират дискриминацията заради пола й с любезности или потупване по рамото, но нямаше никога да я изкоренят от себе си: мъжете, които носеха униформа и редовно почистваха оръжието си, гледаха на жените като на запас от мека плът и средство за прехрана и поява на деца. Тя беше помогнала да излезе от затруднена ситуация на един от полицаите, който беше на път да се алкохолизира, на детектив от отдел „Убийства“, който беше започнал да бие жена си; със същата задълбоченост се отнасяше към разпитваните убийци, към собствените си проблеми, към изготвянето на психологически портрети и изследването на тъмната страна на човешката психика.
Стъпваше като на пружина, въодушевена и усмихваща се, докато се приближаваше с бързи крачки към Улица хиляда и петстотин в Баяр или седалището на Дружина Четири на пожарното управление — Сиатъл, и на експерта от експертната група към градския съд Стивън Гарман. Сградата представляваше красива тухлена конструкция, издигната петдесет години по-рано, превъзхождаща всички околни сгради. Баяр беше квартал на Сиатъл, основан от норвежки заселници, граничеше на юг със залива Салмън и корабния канал, чиито кейове и пристани бяха подслонили повечето от лодките и яхтите, предназначени за риболов или за спорт, или просто за приятно прекарване на свободното време, някои предавани от поколение на поколение. За някои хора Баяр беше мишена на вицове и шеги на етническа основа — основно за вонята от риба и говоренето с акцент; за други — повод за уважение — Баяр беше един от малкото квартали в града, успял да запази наследената идентичност и своеобразието си въпреки миграцията на калифорнийците в средата и края на осемдесетте години.
Дафи изкачи каменните стълби до втория етаж на пожарното управление, докато в същото време се опитваше да събере мислите си, да преговори за последен път плана си за действие, за да бъде напълно готова за каквото и какъвто да се окажеше Стивън Гарман. Нямаше защо да се настройва предварително за наличието или липсата на вина, никакви присъди. Приемаше, че той е получател на писмата заплахи, съдържащи цитати, придружени с топчета стопен изкуствен материал от неидентифициран засега произход. Имаше намерение да установи някакъв вид взаимоотношения, връзка помежду им, на всяка цена, независимо по какъв начин, дали със средствата на професионалния психолог, равнодушния бюрократ, внимателния слушател или чрез откровен флирт. Подобни разпити изискваха от нея да бъде актриса, на нея това предизвикателство й се нравеше. Използваше привлекателността си, за да подтикне един мъж към неволно сътрудничество; жените бяха по-издръжливият и непреклонен пол.