— Защото съм от експертната група, предполагам. Ние сме неколцина и града. Можел е да го изпрати на всеки от нас. Аз се оказах късметлията.
— А някакви врагове да имате? — попита го тя. — Нещо от миналото ви, което…
— Не — прекъсна я той. — Защо са всички тези въпроси за мен. Търсим подпалвача. Нали?
— По някаква причина той е избрал вас, господин Гарман.
— Стивън — поправи я той.
— Можем ли просто да го отнесем към съвпадението? Случайността? Нека да ви кажа нещо за Лу Болд, ако някой друг не ви го е казал вече. Думата съвпадение не фигурира в неговия речник. Такова нещо просто не съществува за него. Той е фаталист; всичко се случва поради някаква причина, всичко има обяснение. Ето тези жертви. Защо точно тези жени: избрани са били случайно? — попита тя реторично. — Не, изобщо не си мислете, че Лу Болд би допуснал такова нещо. Има си причина, без значение колко неясна и объркана. Обаче Болд ще я открие, помнете думите ми. — Химикалът в ръцете му спря да се движи. — И ето, тези писма, адресирани до вас. Чиста случайност ли? — Въпросът й отново беше реторичен. — Според Болд за това си има причина. Обаче той не иска да си играе на отгатване. Затова иска от мен да открия задоволително обяснение. Практически той не разполага с почти нищо за тези пожари. Има само вас и започва да се пита защо Стивън Гарман. Защо! Търси отговора и нека да ви кажа още нещо за Болд: той ще разбере каква е истината. — Ръцете му отново започнаха да въртят химикала. — Той винаги намира отговорите. Защо съм толкова сигурна ли? Това са четиринадесет години успешна кариера в отдел „Убийства“. Напълно достатъчно, за да ни впечатли, нали?
Руменината отново изби по шията на Гарман. За Дафи това вече беше определен знак. Като всяко друго човешко същество този мъж имаше тайни. Ето го въпроса, на който трябва да се намери отговор. Защо точно Стивън Гарман? На брадичката му избиха капчици пот.
— А аз се питам дали няма връзка с работата ви във военновъздушните сили. Нещо свързано миналото ви.
Гарман тежко преглътна. Очите му бяха възвърнали мекия си блясък, но в тях имаше страх. Зениците му се бяха разширили; дишаше чрез устата.
Говорѝ, отправи му мислено послание тя.
— Няма нищо в миналото ми — отвърна той, гласът му звучеше дрезгаво и глухо, едва разбираемо.
Хванах те!
Искаше й се да остане тук и да го разпитва, да го пече на бавен огън, докато най-накрая не я попита дали не й е горещо, докато не отвори прозореца или поне не разхлаби вратовръзката си. Тя нямаше ни най-малка представа какво крие той, нито дали то би имало значение за разследването — повечето хора имаха склонност да преувеличават собствената си значимост. Но тя искаше да разбере какво е то. Искаше да го накара да се изпоти. Имаше хиляди начини да го принуди да изплюе камъчето, но в този случай предпочиташе да пипа по-нежно. Вземи пример от Болд, действай като него.
— Споменахте, че сте бил на служба във военна база.
— Не мисля, че има връзка. Сериозно мисля така. Има колко? Девет, десет години оттогава, за десет години много неща се променят.
— Бил сте женен тогава — подхвърли тя, слагайки още малко стръв на кукичката.
Погледът на Гарман стана стъклен, а ако в ръцете му имаше не химикал, а молив, вече щеше да го е счупил. Извърна глава настрани, след това отново към нея, като че несигурен накъде точно да гледа. Явно го душеше гняв, който се опитваше да прикрие. В нейните очи този гняв се отразяваше като бълбукащи на повърхността мехурчета, загатващи за яростта, която клокочеше дълбоко в душата му.
— Всъщност, каква точно е целта на това ваше посещение? — попита той строго.
Дафи в същия миг се отказа от ролята на провеждаща разпит. Беше научила достатъчно — имаше какво да разкаже на Болд. Да продължи в същия дух, без да е събрала достатъчно информация, щеше да бъде грешка. Гарман окончателно застана в челото на заподозрените — това беше най-важното. Целта й беше постигната. Усети се обзета от почти сексуална възбуда.
— Целта на това посещение е да се запознаем, това е всичко. Затова се заинтересувах от вас и вашето минало и съжалявам, ако ви се е сторило като разпит. Професионална деформация.
Беше запазила най-важното за накрая, беше решила да пусне бомбата си от момента, в който той беше потвърдил, че е служил във военновъздушните сили. Формулирай го добре, сложи ръка на вратата и го кажи. Тя отвори вратата и му каза: