— От лабораторията към специализираното звено към ФБР смятат, че е било използвано ракетно гориво.
За частица от секундата на Дафи й се прииска да имаше възможност да го снима в този момент.
Тя продължи:
— Сигурна съм, че съзирате възможната връзка с военновъздушните сили.
На Гарман изглежда му беше невъзможно да говори. Тя знаеше какво означава този стъклен поглед — беше го виждала стотици пъти — той беше сразен. Беше докоснала най-чувствителното му място.
Тя извърна поглед към снимката с експлодиралата совалка. Под нея имаше снимка на сглобени парчета — нямаше съмнение, че бяха от същата совалка. Ракетно гориво, каза си тя наум. Нямаше съмнение, че той е експерт в това отношение. В този момент й изглеждаше точно като совалката: на парчета, животът му беше разбит, обвит в пушеци и пламъци.
26.
— Много добре изглеждате, детектив — чу се женски глас.
Болд се извърна, за да види за кого се отнасят тези думи. За Ла Моя, който наперено демонстрираше новите си светли дънки — забързан право към него. Ла Моя беше образец на суетата — изопнати като по конец дънки, блестящо от чистота поло, високи каубойски ботуши и колан — спомен от времената, когато е станал родео ездач — на седемнадесет, и достатъчно глупав, за да се запише. Имаше продълговато, скулесто лице, жилава коса и дълъг нос. Какво толкова намираха жените у Ла Моя, беше абсолютна загадка за Болд — човека, чиято работа беше да разбулва загадки. Жените явно се лепяха за него, даже човек да приемеше и за наполовина верни, като се имаше предвид склонността му да преувеличава, разказаните от самия него на всеослушание подвизи. Може би, помисли си Болд, всичко започваше именно от тази негова походка — самоувереното местене на стройните му крака с леко полюляване на бедрата. Може би беше заради огромните му кафяви очи, заради начина, по който пронизваше с тях набелязаните от самия него поредни завоевания. Или може би основната причина беше това негово себично, дръзко държание, което именно го беше накарало да навлече полицейската униформа и да сложи пагон. Каквато и да беше причината, винаги Ла Моя беше водещият, с него се съобразяваха, а не той с другите. Би могъл един ден да има своя група, стига да поиска. Би могъл да има жена и пет деца, или по една жена във всеки квартал на града, или и двата варианта наведнъж. Този мъж се харесваше, още щом го видеха, а като го опознаеха, виждаха, че могат да му се доверят, да разчитат на него, напълно и безусловно, независимо в каква ситуация.
Болд се опитваше да прикрива възхищението си от Ла Моя, но не и слабостта си към него. Нямаше нужда от топовни салюти, а Ла Моя и без това имаше вид на човек, готов да избухне при най-малкия повод.
— Излишно е да ти казвам — започна Ла Моя, както правеше често, без предисловия, в същото време примъквайки стол на колелца в офиса на Болд — прекрачи го и седна, без да го извръща, отпускайки ръце върху облегалката — откъде съм получил тези сведения.
Детективът имаше завидни връзки в частния сектор: с кредитни организации, застрахователни компании, банки. Някои смятаха, че е заради миналото, други — заради множеството любовни авантюри, благодарение на които беше получил достъп до най-различни кръгове. Шосвиц беше казал, че е заради службата му при военните, според Болд обаче всичко се дължеше на неустоимия му чар и невероятни способности да завързва запознанства. Умееше да се харесва от пръв поглед, затова щом поискаше някаква услуга, получаваше я на часа. А щом му беше направена услуга, той намираше начин да я върне в подходяща форма. Ла Моя познаваше хората. Знаеше как разсъждават. Какво искат. Знаеше и какво става по улиците. Можеше да осигури каквото и да било за когото и да било, а Болд просто си затваряше очите в такъв случай. С лекота се справяше с работата си. Мнозина му завиждаха, неколцина го мразеха, беше човек, към когото никой не можеше да остане равнодушен.
В ръцете си Ла Моя държеше папка. Остави я на бюрото на Болд и започна да го запознава със съдържанието й.
— Финансовото състояние на Инрайт и Хейфиц. Кредитни карти. Банкови сметки. Нищо няма, което да ги свърже. Не говоря, разбира се, за магазините, ресторантите, бензиностанциите. Поне аз не открих нищо. Давам ти всичко в тази папка, ти да се поровиш сега в нея.
— С твърде много одеколон си се полял — смръщи се Болд.
— Ще се измирише. След час-два.
— Дотогава ще сме пометнали.