— А ризата харесва ли ти? Подарък ми е.
На което Болд отвърна:
— Значи казваш, че няма нищо, което да ги свързва? Не искам да ти се меся, но на твое място бих проверил неща от по-близкото им обкръжение, от ежедневието им — магазините, бензиностанциите, дали там не са се срещали.
— Колите.
— Какво? — попита Болд.
— Някой правил ли е огледи на колите?
— Колите?
— Къщите им са били изгорени, нали? До основи. А какво друго са имали? — попита реторично Ла Моя.
— Имали са коли — възкликна Болд, извисявайки интонация.
Ето, затова в едно разследване трябваше да участват повече хора. Болд изобщо не се беше сетил за колите.
Ла Моя сви рамене.
— Предупреждавам те обаче, че може и нищо да не излезе от тия огледи. Но знае ли се? Не виждам защо да не проверим и тях и без това нямаме много улики налице. Обаче като каза за близкото обкръжение — престори се, че се натяга на по-старшия по чин, — и мисълта ми веднага налетя на колите.
— Огледай ги тогава — предложи му Болд.
— Аз? Мислех, че ще ти бъде по-интересно да чуеш за стълбата…
И Ла Моя зачака да види как ще се промени изражението на сержанта.
А изражението на сержанта показваше истинска изненада.
— Стълбата ли? — попита Болд.
Детективът се ухили и каза нахално:
— Не се ли чувстваш късметлия в случая?
— Този случай наистина се нуждае от късмет.
— Стълби „Вернер“ в нашия район се продават само чрез една дистрибуторска фирма, което за нас е добре, обаче бизнесът им е толкова оживен и с такъв обхват, че шансовете ни да проследим на кого точно какво са продали на практика биха се равнявали на нула. Обаче и тук късметът ни проработи. Моделът с този нарез върху основите на страничните греди, чиито отпечатъци намерихме, се е оказал с производствен дефект, така че стълбите били изработвани само в течение на шест седмици. Свалили са модела от производство и са изпратили съобщение, че го изтеглят от продажба, така че въпросните стълби са престояли по складове и магазини на практика само две седмици. По общи изчисления от тях са купени някъде към стотина броя.
Болд много добре разбираше важността на тази цифра. Няколко стотици хиляди души живееха в окръг Кинг. Ла Моя току-що рязко беше стеснил периметъра на разследване само върху стотина души.
Детективът продължаваше наперено:
— След като има само един дистрибутор, е фасулска работа да разберем кои са му били клиенти — складове и магазини за железария и кухненски принадлежности, за строителни материали, фирми за вещи под наем. Даже ги преброих! Седемнайсет за цял Западен Вашингтон, за окръг Кинг — само четири. Моделът е от типа стълби за професионалисти. Така да се каже, беемвето на стълбите, което е още по-добре за нас, тъй като само ограничен брой търговци имат разрешение да ги продават. Още нещо. Скъпи са, което означава, че няма как толкова пари да се занесат на ръка: или са платени с чек, или с кредитна карта. Проверил съм го: нито една от тези стълби не е била платена с пари в брой! Дотук съм стигнал в проучванията си.
— Говори ли вече с търговците?
Болд усети да го обзема оптимизъм, Ла Моя притежаваше способността да превръща и най-малката светлинка, която би внесла яснота в някой случай, в цял сноп лъчи, който направо да те заслепи.
— Позна. От този вариант за безкасово плащане ние само печелим — продължи Ла Моя. — Тъй като всички складове и магазини разполагат с качени на компютри описи на налични и продадени количества, поискахме им да ни изготвят списък на продадените стоки. Някои се отзоваха веднага. Останалите чакаме всеки момент да ни изпратят.
Болд почувства като че не му достига въздух.
— Налага се да преровим всичките им записи, продажба по продажба, за да разберем на кого са продали стълбите? — За момент се замисли. — По-добре не се занимавай с това, Джон. Твърде дълга и бавна работа. Забрави. Много време ще отиде.
— Чакай малко! — възрази детективът с все същото дръзко изражение на лицето — негова запазена марка. — Искаш ли да научиш кой си е купил такава стълба?
— Не и ако трябва да изразходваме толкова време и сили. В минали години сигурно бих натоварил с тази работа някой от колегите от „Криминология“, той да свърши черната работа, но сега…
— Чакай! — отново го прекъсна Ла Моя. — Ти не ме слушаш изобщо.
Имаше още един-двама детективи, ако се осмеляха, които да му говорят по този начин. Той скръсти ръце и се въздържа от каквато и да било забележка. Ла Моя никога не прибързваше, а внимателно изиграваше ходовете си, което означаваше, че нямаше да е така настъпателен, ако нямаше с какво да се подплати; той обаче никога не се държеше по този начин с Болд в присъствието на други хора.